Протестантите и създаването на български национални институции

Институт за българска протестантска история

Подписаният от европейските велики сили Берлински договор съкрушава надеждите на българския народ за свободно съществуване в обща държава. Въпреки разпокъсването на българските земи, пред българите от освободените територии се изправя предизвикателството да организират своята държавност. Всички държави, в близост до българските земи се характеризират с повече или по-малко авторитарни политически системи с ясно изразени остатъци от феодални икономически отношения, които варират от най-ретроградни империи като Османската и Руската, през авторитарните Австро-Унгарска империя и Бисмаркова Германия до непосредствено граничещите с България Гърция, Сърбия и Румъния, които се характеризират с нестабилни политически режими, липса на основни политически и религиозни свободи и в много случаи – централна роля на правителството в икономическия живот.

На този фон би било очаквано Учредителното събрание да създаде Конституция, която да легитимира консервативен политически режим със силно ограничени права на народа като свобода на словото, избирателно право, свобода на съвестта и свобода на икономическата инициатива. В посока на такова развитие говори факта, че от 229 народни представители – 12 са представители на висшето духовенство, 105 са представители на административните съвети и съдилищата, 5 са представители на различни учреждения и 19 са назначени от руския императорски комисар. Едва 88 от народните представители са избрани с гласуване. В действителност сред депутатите от свиканото на 10 февруари 1879 г. в град Търново Учредително събрание бързо се обособява т.нар. група на консерваторите, които впоследствие изготвят и проект за конституция в подчертано консервативен дух.

Американските мисионери не са безучастни към съдбоносните решения, пред които е изправено българското общество. Вестник “Зорница” отново се превръща в национална трибуна, от която са отправени най-важните послания, относно дневния ред на нацията. Започвайки от първия брой на вестника за 1879 г. , редакторите и издателите на “Зорница” със систематична последователност, на достъпен и ясен език, но същевременно задълбочено и с ясни морални оценки, в единадесет последователни броя излагат основите на свободното общество в духа на реформираното християнство. Тези единадесет статии, публикувани на фона на течащите дебати по Българската конституция в Учредителното народно събрание, се явяват своеобразна програма за изграждане на свободно и проспериращо българско общество.

Още в първата статия, редакторите на “Зорница” правят паралел между американското общество, непосредствено след Войната за независимост и новоосвободеният български народ. Авторите показват, че народът на Америка е страдал от подобна на настоящата действителност следвоенна разруха, бедност и неясно бъдеще. Това сравнение има за цел да подсили картината на успехите и развитието, което американския народ преживява в изминалите 100 години от учредяването на собствена държава. Авторите внушават, че всичко зависи от самото общество, от правилните решения, които взима, и че разликата между провала и успеха се състои в способността на обществото да изгражда своята икономическа, политическа и етична свобода.

Следващите два броя на “Зорница” са посветени на въпроса за “най-подходящата политическа система”. Авторите внушават необходимостта от практични и евтини институции с ясни задачи и отговорности, в противовес с разточителния и тежък държавен апарат на мнозинството от европейските държави тогава. С пленяваща яснота е поставена парадигмата за голямата и малката държава:

“Според първата теория множеството на народа се счита за толкова непросветено и толкова неопитно, щото не е в състояние да се управлява само и да се грижи за себе си и следователно правителството трябва да поеме тази грижа за всяко нещо. Според втората теория, народът се състои от хора, които вече са способни или трябва скоро да станат способни да се управляват сами и да се грижат за своите нужди и следователно – главната грижа на правителството е само да обезпечи свободно поле, в което те да проверят силите си и да ги предпази от всяко нарушение на правата на едни или на други. Според първата теория, народът ще зависи главно от правителството, което трябва да направлява всякакви предприятия, да строи железници, да отваря рудници, да основава висши учебни заведения, да нарежда църквата, с една дума то трябва да мисли за всичко, което е необходимо за благоденствието на народа и да го извършва. Според втората теория народът трябва да зависи главно от себе си, а колкото за онези предприятия, които надминават силите на частните лица, те трябва да се съединяват помежду си и да съставляват дружества. …. Според първата от гореспоменатите системи, понеже правителството поема върху себе си грижата за почти всички интереси на народа, то трябва да присвои и почти всичките му политически права. В политическо отношение тогава народът се възприема като едно дете и с него се отнасят като с дете. Той не е достатъчно умен и опитен, за да употреби добре политическата си власт и следователно тя не трябва да му се поверява. Според втората теория народът не оставя правителството да се грижи за повечето му интереси, затова и не трябва да предава на правителството си повече политически права, отколкото е необходимо за постигане на общите цели.”

В поредицата от статии са дадени многобройни примери за успеха, който обществото постига по пътя на свободната икономика и ограничената държава. Така например е посочено, че големите европейски държави като Франция, Германия и Русия с държавни железници имат между 8 и 10 000 мили железопътни трасета, докато в САЩ, където собствеността върху железниците е частна – над 60 000 мили. По същия начин е даден пример в областта на висшето образование, където САЩ с над 300 висши заведения и над 55 000 обучавани в тях отново изпреварва всички Велики сили именно с децентрализираната си, свободна университетска система.

Проблемът с корупцията е разглеждан в същата перспектива. Според авторите на “Зорница” (бр.5 1879) най-ефикасната мярка срещу корупцията е малкият брой чиновници и ограничените средства, които правителството преразпределя: “Американците бяха убедени, че ако правителството поеме отговорността да прави железниците и телеграфите, да отваря рудници и да съгражда фабрики, много души от чиновниците щяха да станат безчестни. В такъв случай не само числото на чиновниците ще трябва да се умножи, но и твърде голямо количество пари ще трябва да минат през ръцете им, а това ще ги изкушава да скриват от тях за себе си.” Сериозно е засегната необходимостта правителството да не се намесва в свободните пазарни отношения, толерирайки едни участници, за сметка на справедливата конкуренция: “Правителството не помага направо на някои частни лица в предприятията им, но то ги оставя свободно да си помагат сами. То не съставя дружества за разни предприятия, нито гледа на тях с подозрение, когато биват съставяни от поданиците му. Правителството не предприема да се грижи за всички интереси на народа, но го насърчава да се грижи сам за себе си. То не предприема никакви предприятия, но уверява народа си, че ако той ги предприеме, ще защитава правата му.”

В същия дух са и внушенията на тема численост на войската. Авторите на “Зорница” недвусмислено доказват, че европейските правителства изтощават народите си, принуждавайки ги да издържат огромни въоръжени сили. САЩ по онова време поддържат 10 пъти по-малобройна постоянна армия от Австро-Унгарската империя, 15 пъти по-малобройна от френската и германската и 20 пъти по-малобройна от руската армия. Авторите застъпват тезата, че многобройната мирновременна войска е “враждебна на свободните учреждения”, отнема ресурса на “най-здравите и най-деятелните хора …. и додето служат като войници не произвеждат нищо полезно за народа”. Като алтернатива на огромния и скъп репресивен апарат авторите препоръчват “такива справедливи закони, изпълнявани по такъв безпристрастен начин, щото да няма причина за безпорядъчни смущения”, както и придържането към справедлива и миролюбива външна политика.

Основно място е отделено на темата за политическата свобода, за свободното избиране на представителни органи, за възможността мнозинството да осъществява волята си, но същевременно не накърнявайки правата на малцинството. Изрично са посочени основни права като свобода на мнението, правото на честен и открит съдебен процес, правото на собственост и т.н., както и механизмите за защита на тези права.

Накратко в единадесет последователни броя протестантската общност в България умело внушава на българското общество какъв е перспективният и етичен път на развитие. Трябва да си даваме сметка, че “Зорница” е най-тиражното периодично издание и е разпространяван практически във всяко българско населено място.

На 21 март Учредителното събрание отхвърля рапорта на консерваторите, в който се излагат основните принципи на тяхната версия на бъдещата конституция и пристъпва към гласуване на Основния закон член по член. Мнозинството от депутатите се оказват решени да изработят Конституция, която защитава широки свободи на българския народ, в духа на най-либералните основни закони, гарантирайки – равенство пред закона, свобода на словото и печата, религиозна свобода, лична неприкосновеност на живота и имота, свобода на сдружаванията, събранията и правото на петиции. На 16 април 1876 г. окончателно е приета Търновската конституция. На Третата българска държава и предстои да премине през драматични събития – военни победи и поражения, диктаторски режими и граждански войни, икономически възход и кризи, но Търновската конституция през цялото това време сочи изхода от всяка криза и стои като основа за здраво и успешно развитие.

В заключение, от дистанцията на времето не можем да не си дадем сметка за ясния ангажимент, който евангелската общност поема в зората на българската държава – да бъде учител на своя народ и да го насърчава по най-подходящия и категоричен начин да прави смели стъпки в правилната посока. Трябва да отчетем ясното виждане, което нашите бащи във вярата са имали по всички въпроси на общественото устройство и да се запитаме кои от нашите днешни възгледи са потвърждение или отрицание на социалната доктрина на Българската протестантска църква, ясно изразена в съдбоносните дни на 1879 г.