Повод е книгата на Янко Гочев „Убийството на Васил Левски. Виновниците: Османската империя, Граф Игнатиев, Иванчо Хаджи Пенчович“.
В книгата въз основа на богата документална база са анализирани и осветлени важни моменти от биографията на Левски с акцент на залавянето и убийството му. Разбити са някои от най-тежките митове в българската история, свързани със живота и революционната дейност на Апостола.
Първият от тях е митът за липсващата правна система на Османската империя. От 1858 година действа Имперският наказателен закон, който по дух е един от най-модерните в Европа и е повлиян от френския наказателен закон. Обаче Османската правна система остава нереформирана по европейски модел. Тя е много тромава и корумпирана. Запазени са големи възможности за политическа намеса в работата на съдилищата както от страна на правителството, така и на чуждите дипломати (посланици и консули). Системното неприлагане, неспазване и нарушаване на османските закони е големият проблем за османското правосъдие през XIX век. Точно такъв е случаят с „делото“ срещу Левски.
Вторият мит, който е разбит е за българският народ като колективен предател на Васил Левски. Този мит е създаден, поддържан и отгледан целенасочено в продължение на десетилетия. Пропагандирането му води до неговото дълбоко проникване в съзнанието на българите. Според този мит българите са нация от предатели, станали бездушни наблюдатели на залавянето, осъждането и убийството на Васил Левски?!
Митът за българите като нация от предатели обаче няма документална подкрепа. Лъжа е, че Левски не е бил спасен, защото българският народ не направил нищо, за да го освободи въпреки малобройната му охрана. Тази лъжа е създадена с точно определена цел, за да настрои българите едни срещу други, да ги принизи и унижи, като ги противопостави на техния национален герой Левски.
За краткото време, в което се е разбрало, че Левски е заловен има разработени и дори приведени в действие доста планове за неговото освобождаване. Поради една или друга причина обаче те не са могли да бъдат успешно осъществени. Трудно е било за краткото време от около един месец да се организира акция с успешен изход. А опитите за спасяване на Апостола по дипломатически път удрят на камък. Въобще българите са направили каквото е било възможно според тогавашните им сили и обстановка.
Дебело трябва да се подчертае, че според свидетелства на съвременници на събитията охраната на Левски въобще не е била малка. Съратникът на Левски Христо Иванов-Големия говори за охрана от около 200 души конница в Търново. Захари Стоянов описва както охраната, така и маршрута на нейното движение. Според сведенията, които той е събрал и записал в биографията на Дякона турците успяват да формират цял въоръжен ескорт с численост 250 души, който конвоира Левски към София.
Специално внимание е отделено на двата неуспешни опита за спасяване на Левски, които обикновено се премълчават. В тези опити е заложена идеята за освобождението на Апостола чрез намесата на руската дипломация и зависими от нея лица. Опитът на д-р Рашко Петров да спаси Левски, търсейки както през 1863 година съдействието на руския вицеконсул в Пловдив българина Найден Геров се провалят. Причината е забраната на руския посланик в Цариград граф Н. Игнатиев на своя подчинен Найден Геров да използва служебното си положение за тази цел, макар вече да има прецедент и задържаният по същото дело Христо Стоянов, като руски поданик е освободен!
Този момент е много важен. Той доказва, че руските дипломати са в течение на разследването срещу българите и че са се намесили в полза на свой поданик, който е незабавно освободен.
Най-сериозният опит да се спаси животът на Левски е търсен чрез намесата на международната дипломация. Става дума за акцията на пратеника на Търновския комитет в Сърбия, който през януари 1873 година пристига със специална мисия и жалба, която трябва да бъде предадена на консулите на великите сили. Търси се съдействието за тази акция и на старите сръбски приятели Любен Каравелов и Панайот Хитов. И двамата обаче нищо не предприемат. Остават изцяло пасивни в тази акция за спасяването на Левски.
През 1872 – 1873 година нито Сърбия, нито Русия нямат намерение да спасяват Апостола на българската свобода, разобличил и двете държави като врагове на българския народ. Затова Любен Каравелов и Панайот Хитов като зависими от Сърбия и Русия лица в българското освободително движение бездействат. Това е още един щрих към техния облик на дистанционно управлявани от външни сили български революционери.
Днес от дякон Игнатий за поколенията ще остане не само споменът за един патриот и революционер, но и споменът за един чист християнин и духовник. Като скъпа реликва са запазени отрязаните му коси, кръстчето от Божи гроб, на което има снимка с неговия лик, „Бележника”, 150 писма, сабята и револверът му, дяконските богослужебни одежди в Сопотския манастир и горчивия спомен за изгубените тленни останки.
НЕ е без значение и въпросът: бил ли е Левски масон, каквито хипотези се лансират, но и отричат, от някои изследователи. В потвърждение на тезата, че Апостола е бил посветен в масонските тайни съществуват засега само косвени доказателства: в примера на неговия живот и дело, в оставените от него документи и в предаваните до наши дни разкази на негови съвременници.
Според една от версиите Васил Левски е посветен в масонството през 1861 г., в така наречената „Дружина на верните приятели”, своеобразно парамасонско формирование.
През 1863 г. се завръща отново в България, след участие в Първата белградска легия на Георги С. Раковски, за когото се знае с достатъчно голяма достоверност, че е бил наш брат. Изследователи на живота на Левски правят паралели в приликите между масонската ложа и тайната организация на Апостола. Според тях паролите, шифрите, символиката, която Левски ползва при приема на нови членове, е твърде близка с тази на масоните или направо е преписана от тях. Известно е, че за своята дейност през 1866 г. в Букурещ той получава помощ от българина емигрант Касабов, който е масон.
Левски е участник в изпълнението на големия масонски проект на Джузепе Мацини, наречен „Млада Европа”. В ония времена той е целял национално освобождение на народите, национална независимост, свобода, човешки права. На практика тази цел тогава е постигана с революции. Затова някои изследователи казват, че Левски несъмнено е принадлежал към такова тайно общество. В потвърждение на това е и показателното обръщение: „Брате”, което Левски ползвал често.
Известните исторически данни не позволяват да се продължи повече с аналогиите, освен ако не се преследва потапяне в сферата на догадките и легендите, достигнали до наши дни.
Накрая ще спомена само един от тези спомени-легенди – нещо, случайно установено от мен преди десетина години. Още с влизането в дома на своя приятел Васил Джананов в днешното павелбанско село Габарево, за да основе през 1869 г. таен революционен комитет, Васил Левски с изненада се загледал в газената лампа, донесена от чужбина, взел я с лявата ръка, положил я на гърдите си, а с дясната описал бавно християнски кръст и загледан в тавана възкликнал:
„О, светлина… Това е бъдещето на България!”
Тази газена лампа стои и днес, запазена в превърнатата в селски музей Джананова къща. Всеки от нас може да отиде в нея, да я вземе с лявата ръка, да я положи на гърдите, да погледне високо и да повтори думите на Апостола.
Ще прозвучи ритуално, по масонски, нали?
_______________________
1 Орар – дълга, тясна лента от плат, атрибут на церемониалното богослужебно облекло при дяконите, която те носят прехвърлена през лявото им рамо. Подхващането и повдигането на нейния преден край служи в определени моменти като ритуален знак, отправян от дякона към останалите участници в богослужението, в това число и към богомолците-миряни.
2 Хиротония – ритуален акт на ръкополагане, с който се извършва предаване на Божествената благодат при посвещение в духовен сан на дякони, презвитери и епископи.
3 Таксидиот – пътуващ монах, който изпълнява заръката да събира помощи за манастир и да кани поклонници. Таксидиотите са принадлежали към така нареченото „черно духовенство”, но са прекарвали голяма част от живота си извън затвореното пространство на манастира, в светска среда, осъществявайки богослужебна и просветителска мисия.