По кръв славянин, по народност българин, по сърдечен избор евангелист

СТОЯН ВАТРАЛСКИ: Славянство и хусизъм

Реч държана на Славянския евангелски събор в Прага

Християнски свят, Г. XX, бр. 10 (Х.1911), с. 4-5.

Скъпи братя славяни и мили в Христа евангелисти,

Аз ви нося поздрав от София, столица на най-младото европейско и славянско царство. Приветствувам ви от Първата българска евангелска църква в София, България.

Аз съм по кръв славянин, по народност българин, по сърдечен избор евангелист. Преди всичко и над всичко, евангелист. Макар и да не съм пастир или проповедник, аз често проповядвам; защото цялосърдечно и со всичката си душа и същество вярвам, че Исус Христос е „Пътят, истината и животът“. Без Христовата истина животът няма път; без Христовия път, истината не дава плод; без Христовия живот, мироглед и вдъхновение, човешкото съществуване няма оправдателна смисъл и разумно назначение.

От дотук казаното ще ме разберете, като ви кажа, че ние, българските делегати, дойдохме тука, не защото вие сте славяни, макар че, при еднакви други условия, нам славяните са по-мили от другите раси; не дойдохме да се полюбуваме на вашата цивилизация, макар и да признаваме, че вие сте не само много по-напреднали от нас, българите, но и най-културни от всички славянски народи; нито дойдохме да видим вашата славна Прага, която е действително, великолепна и царствена наглед. Не, не за тия неща дойдохме, колкото интересни и достохвални да са те. А по съвсем други мотиви и съображения напуснахме за време работите и интересите си у дома, та харчим време и средства сдохождането си на тоя събор.

Ние дойдохме, на първо място, да видим с очите си, да проверим самолично, дали е истина, че тука има братя и сестри евангелисти, които искрено любят, и делом доказват, че любят Господа Христа; дали има мили чехи, които се молят, работят и се подвизават за дохождане на Божието царство, за царуването на правдата и любовта в Бохемия и по цялата земя.

На второ място, ние дойдохме да се поклоним на свещената памет на Ивана Хуса – на благословения мъченик Ян Хус: корона на чешкото мъжество, слава на родното славянство, светец на всемирний евангелизъм, апостол на съвременната демокрация и един от спасителите на цялото човечество. Ние се покланяме най-благоговейно пред паметта на Ян Хуса и Йеронима Пражки. Също и на народа, който ги роди. Завиждаме ви, братя чехи, за тия блестящи имена! Честити сте, чешки възпитатели, че из склада на вашето минало, имате да посочите за пример на децата си народни герои от такава висота!

На трето място, ние дойдохме с надежда, че тук ще се положи основа на бъдещето всеславянско, панславянско евангелско единство.

Откак пристигнах в Прага, почнах да мисля, че съм криво разбрал характера на тоя събор. Аз си въображавах, че ида на всеславянски евангелски събор. Но сега виждам, че съм мислил или уведомен погрешно. Тук липсват делегати, например, от Русия и Сърбия. Особено в Русия има силни, растящи евангелски секти. Техните представители трябваше да бъдат тука; и ако бяха сериозно канени, без съмнение, щяха днес да бъдат с нас.

Но, ако настоящият не е такъв събор, може и трябва да стане. Ние живеем във време на обединения, във век на организации. „Съединението прави силата“, която е тъй нужна на славянския евангелизъм. В родственото еднокръвие и искрения евангелизъм ние имаме най-естествените фактори, най-сигурните двигателни сили за нашето належащо обединение.

Прочее, нека това наше обединение се сложи върху истината, която е Христос; и никаква сила не би могла да ни разедини. То ще бъде по форма конфедеративно, по дух християнско. „В основните принципи – единство, в неосновните – свобода, във всички неща – любов“.

Аз се надея, че стъпки още сега ще се вземат към такъв обединителен акт, че ще се избере комитет, който да свика такъв общославянски евангелски конгрес в този град, Прага, в 1915 г. през време на тържествата, които ще станат за спомен на 500-годишнината от мъченичеството на Хуса.

И там, под вдъхновителната памет на великия реформатор, като подновим нашите пред Бога завети, кръстени в неговия дух на вяра и вярност, да си кажем:

О, братя чехи и славяни,

Нека бъдем достойни синове на такива славянски отци! Нека бъдем верни свидетели на същата вечна истина! Нека бъдем истински почитатели на Ян Хуса, истински последователи, тъй, както той бе делом и до край на Господа Христа, който е „виделината на света“, „пътят, истината и животът“ и за славянството и за човечеството!

Прага, Чехия,

Август 26/8 септември 1911 г.