Пастир Петьр Василев

Петьр Василев е роден на 29 юни (11 юли) 1856 г. в Търново в много бедно семейство. Когато става на 7 годишна възраст, майката умира. Тръгва на училище но оскъдицата и нищетата принуждават бащата да даде Петърчо за чирак при един шивач в Русе. След 2 години (на 11 годишна възраст) сам преплувал Дунава и започва работа при един моден шивач в Гюргево. След 8 години става калфа и съдружник на майстора. Отива във Варна и посещава проповедта на мисионера Лаунсбери.

През м. октомври 1880 г. П. Василев приема Исуса Христа за свой Господ и Спасител.

През 1881 г. мисионерът А. Р. Джонс и пастир Йордан Икономов откриват временно мисионерско училище в Търново. 25 годишния П. Василев става ученик. През 1882 г. училището е преместено в Свищов и получава наименованието Американско научно-богословско училище. То има основно и класно училище Класното училище е с 3 курса: I – 3 годишен подготвителен за Роберт Колеж в Цариград; II – 5 годишен научен и III – 5 годишен богословски.

П. Василев е приет в петгодишния богословски курс на класното училище. Работи в училището, за да се издържа. Преживява гоненията и затварянето на училището за няколко месеца през 1883 г. след завършването на Американското научно-богословско училище е изпратен като помощник-проповедник в Ловеч при мисионера Д. С. Чалис. Там в Американското девическо училище среща Маринка Павлова Бъчварова, за която се оженва на 7.IX.1887 г.

От 1886 г. е изпратен в Търново за проповедник, където П. Василев започва и своята самостоятелна работа. Там той остава 5 S години.

През 1892 г. е ръкоположен за пастир и е приет за член на Конференцията. Изпратен е за 1 1/2 години в Свищов за пастир. Църквата била препълнена от слушатели.

През м. май 1895 г. П. Василев е преместен в Лом. За кратко време Църквата в Лом се превръща в една от най-силните църкви в Мисията. Създава нова църква в с. Голенци. Посещава с. Ковачица, гр. Видин, с. Войводово и навсякъде създава църкви. Тази благословена работа продължила 10 години (1895-1905), след което е назначен във Варненската методистка църква.

Варна, за пастор Василев, бива и последната Църква, в която той работи за Бога. През тези 5 години прекарани във Варна (1905-1910), той закупува парцел за Църквата в центъра на града. Църковният салон е бил тесен за всички, които са искали да го чуят. Точно тогава пастор Василев тежко заболява. Той е опериран, но на 18 март (31 март) 1910 г., на 53 годишна възраст, в пълно съзнание и молитва към Бога, пастор Василев се сбогува и умира. Той е един прекрасен пример за всеотдайна верност и преданост към Бога. Навсякъде с пример, обноски и разговори той проявявал всички добродетели на християнин и издигал престижа на Евангелската методистка църква.

Портрет на Петър Василев Иванов

Най-същественият момент в живота на П. Василев, който определя и цялото му бъдеще е свързан със студените есенни дни, края на м. октомври на 1880 г. в Русе. 24 годишния П. Василев под влияние проповедите на американския мисионер г-н Лаунзбери, с дълбоко разкаяние и вяра се обръща към Исуса Христа и Го приема за свой Господ и Спасител.

По-късно, често в своите проповеди, слушателите на П. Василев са чували той да казва за себе си:

„Аз зная един младеж, който, когато търсеше Божията милост, по цяла нощ горчиво обливаше със сълзи възглавницата си. Той горко плачеше за греховете си. Ден и нощ се молеше с думите: „Господи, научи ме какво трябва да правя“.

П. Василев постоянства в молитва, искайки от Бога да му покаже дали ще бъде полезен за Неговото дело. Една вечер, по време на усърдна молитва, той чува глас: „Бог такива избира“. Тогава плач и радост се сливат в едно. Той казва: „Въпреки студената есенна вечер, в моето сърце проникна някакъв си топъл лъч. Чувствах се възроден, като че ли навън пролет настъпваше, а не зима.“

В бедното семейство на Васил Иванов на 29 юни (11 юли) 1856 г. в Търново 18 ражда Петър Василев. Оскъдицата и нищета е причината родителите му да работят като наемни работници по чуждите лозя и ниви, а по-късно семейството се премества в Русе. Тук те успяват да се сдобият с малка къщица и лозе, което обработват. От тези години, малкият Петър помни родителите си като дълбоко религиозни, свързани с православната църква.

Когато става на 7 годишна възраст, майката на Петърчо умира. Той остава сам с баща си и по-голямата си сестричка Кина. Петърчо тръгва на училище, където е прилежен ученик. Учителят му го ползвал като свой помощник-да учи дори по-големите от него ученици. Обаче, средствата в дома им не достигат и бащата започва да разпродава покъщината. Той се принудил да даде сина си за чираче, за да се учи на занаят. След 2 години чиракуване при един шивач, Петър решава сам да преплува Дунава и на 11 годишна възраст-започнал работа в Гюргево (Румъния) при един моден шивач („френски дрехар“). Неговото прилежание и трудолюбие го правят за 8 години да стане калфа и след това съдружник на майстора.

Със започването на Освободителната Руско-турска война, младият и ентусиазиран П. Василев заминава за Русия и се присъединява към доброволните дружини. Обаче, в Кишинев той тежко заболява от тифус. Когато оздравява, войната е била свършила. Така Бог запазва живота на своя бъдещ служител. П. Василев се връща в България и започва работа като писар, а след това помощник-управител в митницата на граничния пункт с Румъния – Чифут Кьой. След една година се премества във Варна, като държавен контрольор по тютюни. Междувременно се сприятелява с младежа Иван Илиев (бивш опълченец), при когото вижда първия превод на Библията. Първоначално той не я е приемал, като протестантска, но след време започнал да се радва, че е на български език и може да я разбира.

Следващият важен момент в живота на П. Василев са посещенията на американския мисионер Е. Ф. Лаунзбери от Русе във Варна и неговите проповеди. Сърцето и душата на Петър се пробудили за Бога. След време г-н Лаунзбери изпратил за проповедник във Варна дядо Петко Иванов, с когото П. Василев имал много разговори. По негов съвет П. Василев напуснал работата си във Варна и отишъл в Русе, където отваря шивачница. Там той редовно посещавал проповедите на г-н Лаунзбери и тогава през м. октомври 1880 г. П. Василев приема с вяра Исуса Христа за свой Господ и Спасител.

През 1881 г. мисионерът А. Р. Джонс и пастор Йордан Икономов откриват временно мисионерско училище в Търново. В него вече 25 годишният П. Василев става ученик.

През следващата 1882 г. училището е преместено в Свищов и получава наименованието Американско научно-богословско училище. То има основно и класно училище. Класното училище е с 3 курса:

I.- 3 годишен подготвителен за Роберт Колеж в Цариград;

II.- 5 годишен научен и

III. – 5 годишен богословски.

П. Василев е приет в 5 годишният курс на класното училище по богословие Дава му се възможност да се издържа чрез работа в самото училище – носене на вода, цепене на дърва, палене на печки и т. н. През лятната ваканция П. Василев тръгвал пеш, с тежка чанта с книги по градове и села. С тази работа, да продава Библии и духовни брошури, той се научил как да воюва за Божието дело. На много места той е посрещан с недоверие и студенина. П. Василев се сблъсква с религиозния фанатизъм насаждан от православната църква. Не веднъж той е бил гонен и хулен. След него са дрънкали с тенекии и звънци. Най-неприятни спомени в него остават посещенията му в гр. Лом.

По време на престоя на П. Василев в Свищовското училище, той, заедно със своите съученици и преподаватели, преживява тежки дни на гонение и затваряне на училището за няколко месеца през 1883 г.

На 25 юни 1886 г. завършва тържествено първия випуск на Свищовското училище. Получават дипломи Иван Димитров, Петър Василев, Банчо Тодоров и Иван Тодоров (по реда насядали на снимката). Четиримата получават назначения за помощник-проповедници.

30 годишният Петър Василев е изпратен в Евангелската методистка църква в гр. Ловеч в помощ на мисионера Д. С. Чалис, който освен пастир е и директор на Американското девическо училище. Там П. Василев среща бъдещата си любима и предана съпруга и помощница Маринка Павлова Бъчварова от Разград. Тя завършва с първия випуск Американското девическо училище в Ловеч, след това се сгодяват и на 7 септември 1887 г. се венчават.

С решение на годишното събрание на Мисията в края на 1886 г. П. Василев е изпратен за проповедник в Търново. От този момент започва самостоятелната работа на П. Василев за Бога. В Търново, първите слушатели той събирал в дома си, който за късо време става тесен. Младото семейство остава в Търновската църква 5 1/2 години.

На първата редовна Годишна конференция на Методистката църква в България, в Свищов, на 11 септември 1892 г. П. Василев е ръкоположен за пастир и избран за член на Конференцията. Той получава назначение за Свищовската църква, в която работи 1 1/2 година. В това време Църквата е била винаги препълнена със слушатели и ученици от Американското научно-богословско училище. Тези ученици често пъти търсели пастор П. Василев и за духовни разговори. За 1 1/2 година пастор Василев е изпратен след това в Орхание (Ботевград).

През м. май 1895 г. той, заедно със семейството си е преместен, забележете, в гр. Лом. Това е града, където като ученик, продаващ Библии и книги е преживял най-ужасните си дни; там, където в работата си за Бога е гонен, освиркван и хулен. Това е най-голямото предизвикателство и изпитание за П. Василев. Тук той е трябвало да покаже колко духовно е израсъл в борбата му за утвърждаване на евангелските истини. Представяте ли си как той се е готвел, как се е молил и точно в Лом той преживява и най-големите си благословения и успех. Пастор Василев само за една година увеличава членовете на църквата с 16 човека. Салонът е винаги пълен. Църквата израствала по брой на присъстващи и в духовно отношение. Тя се посещавала и от слушатели от съседни села.

Тази църква се превърнала в късо време в една от най-силните църкви на територията на Методистката мисия в България. За тези благословени от Бога години, за работата на пастор П. Василев в протоколите на Конференцията се казва:

„Пълно единство владееше между членовете. Всички се чувстваха като братя. Много пъти, особено зимно време, след вечерните богослужения или молитвени събрания, приятелите оставаха до полунощ, пееха песни, молеха се, и свидетелствуваха от своята християнска опитност. Те казвали на Пастиря си: „Ние не искаме да си ходим. Тук ни е добре! Ако е възможно, бихме направили три шатри за да останем заедно“.

Докато е в Лом, пастор Василев разширява своята работа. Той създава нова църква в с. Голенци, което е на половин час от Лом. Отива и по-далече-с.Ковачица, която е на 2 часа от Лом. Отвреме навреме пастор Василев прескачал и до гр. Видин, където също създава църква.

През м. юли 1899 г. при пастор Василев идвате две каруци няколко прашни и уморени мъже. Между тях са Алекси Карбола и Йозеф Чижек. Преминали повече 50 км по черните междуселски пътища, те пожелали пастор Василев да ги посети. Оказва се, че това се преселници от Чехия, които получили земи в най- безводните места на Оряховска околия. Първоначално тези хора направили дълбоки кладенци и изградили и измазали с кал къщите си, като образували с. Войводово. При първото си отиване при тях пастор Василев престоял повече от 2 седмици. Той всеки ден имал богослужение с тях. Извършил няколко сватби и кръщения. Така пастор Василев поставил основите на ЕМЦ в с. Войводово. въпреки, че за времето си е било трудно предвижването между Лом и с. Войводово, пастор Василев намерил начин да ги посети и поставил мирянин да ги ръководи. За слава на Бога, Църквата в с. Войводово и до днес съществува и работи.

Тази благословена от Бога работа в гр. Лом и околните села извършвана от пастор П. Василев продължила 10 години (1895-1905), след което той бива назначен във Варненската методистка църква.

На 29 юни 1905 г. в 3 часа през нощта на пристанището в Лом, цялата църква, гражданството (вкл. турците и евреите), разплакани, но с песен изпроводили своя пастир. Така те изразили своята благодарност и уважение към който, който в тези 10 години бе с тях и им вдъхваше сигурността, че спасението им за вечността е само във вярата в нашия Изкупител, Спасител и Господ Исус Христос.

Варна, за пастор Василев, бива и последната Църква, в която той работи за Бога През тези 5 години прекарани във Варна (1905-1910), той закупува парцел за Църквата в центъра на града. Църковният салон е бил тесен за всички, които са искали да го чуят. В биографията му се казва:

„Всички жадно поглъщаха спасителните думи, изказани от този скромен Божи служител.

В тази усилна духовна работа, която пастор П. Василев е извършвал, той винаги е чувствал силното присъствие на Бога. Той предвкусвал вътрешната радост от своята 25 годишна неуморна евангелизаторска дейност. Точно тогава пастор Василев тежко се разболява. Желанието да продължи работата си на Божията нива било голямо. Но физически не му се отдавало. Лекарите препоръчали той да замине за Букурещ.

На 26 февруари 1910 г., петък вечер, приятелите от Църквата последно го посещават, за да прекарат в молитва за неговото оздравяване. Те го обичали. Тогава пастор Василев със сълзи на очи им е казал следните трогателни думи:

„Братя, аз заминавам за Букурещ, за да ми направят операция. Аз ви оставям тук и не зная дали ще се видим пак. Мене ми се иска да вярвам, че Бог ще се намеси в тази операция и че всичко ще излезе за Негова слава. Аз съм работил за Него и усещам, че ще мога още много да сторя. Христос е мой Спасител и аз искам за Него да живея!

Много пъти съм казвал: вземете ми всичко, само Христа ми дайте; сега пак го повтарям. Ако Бог благоволи да ме вземе от тоя свят, то нека бъде Неговата воля, а вие останете в това, което сте научили. Не мога нищо друго да ви препоръчам. Нека Христос ви бъде занапред пастир и вие бъдете Негово стадо! Надявам се, че той ще ви изпрати друг работник на моето място. Дано се укрепи тази църква и всеки от вас, та никога да не паднете!“

След това, пастор Василев се молил Бог да излее Духът Си над църквата молил се за семейството си, за всички приятели и за тези, които още не са познали Бога.

На другата сутрин пастор Василев отпътувал, изпратен от братя и приятели.

В Букурещ пастор Василев бива опериран. Операцията е сполучлива, но след две седмици се простудява и заболява от пневмония.

Два дни преди да отмине (16 март), той се обръща към съпругата си, като определя деня на раздялата им, кога и къде ще бъде погребан. След това добавил „Аз съм избрал за себе си Христа, да живея и да умра, Той е мой! Избери Го и ти за себе си и за децата ни! Домът ни да бъде християнски дом! Духовни хора бъдете Защото не е лесно да се премине от един живот в други. Духовното се изисква, а неземното… Сега аз знам как да живея и да проповядвам, като войник Христов Много сме се тревожили за земното, а така не трябва. На Бога трябва да уповаваш!“

На посочения ден от пастор Василев, 18 март (по нов стил 31 март) четвъртък, г-жа Василева е последно с него. Тогава той кръстосал ръце и започнал да се моли, като гласа му ставал все по-силен. Събрали се болните край него и от другите стаи. Гласът му се носел по коридора. Всички мълчали, когато той не само на български, но и на румънски и английски се молел, казвайки: „Господи дай ми мира Си! . . . Мир искам сега! . . . Прости ми, Господи! … Аз съм най- големия грешник.. . Прости ми и ме спаси сега!.. . Сега, Господи, спаси душата ми!… Прости и на всичките ми приятели! Аз прощавам на всички и ако има нещо което съм забравил и не мога да си го спомня сега, нека и него, Господи, да ми простиш! Аз прощавам на всички. Домът ми, Господи, децата ми имат голяма нужда от Тебе. .

Пастор Василев се молил за тези край него, за румънския народ, за всички в града, които живеели, но не искали да познаят Бога. Той казал: „Отвори им очите, Господи, да те познаят и прости им този грях.“ Когато бил в молитва, той бил с поглед, отправен към небето (нагоре) след това той се обърнал към съпругата си с думите: „Аз си отивам, отивам си вече“. Тя му отговорила: „И аз ще дойда с тебе…“ А той отговорил: „Не можеш да дойдеш с мене, защото не е мое да ти дам: ти имаш работа, да-гледаш дома си още малко и тогава ще дойдеш при мене. Сбогом!… Сбогом!“ Тогава той замълчал. Лицето му придобило особена красота … като че било озарено от някаква светлина и с усмивка на уста издъхнал. Така, в последните си часове пастор Василев превърнал болничното си легло в амвон, от който той се молел и искал последно да вдъхне и укрепи вярата в Бога на тези. които все още не са Го познали.

Пастор Петър Василев е починал на 53 годишна възраст. Методистката мисия в цяла Северна България – всички църкви се потопили в скръб. Църквата се разделила с един верен и предан Божий служител, напълно посветен на Бога, духовен човек, човек на молитвата. Целият му живот е бил молитва. Всеки ден той е посрещал и изпращал с молитва. При най-малко смущение или двоумение, той пак заставал пред Бога за молитва. В неделя сутрин, той ставал много по- рано, прекарвал доста време в молитва, размишлявал върху текста от Словото за проповедта и си изпявал 1 -2 свещени песни. При тръгване за църква, той пак спирал, за да се помоли. Най-силната част от богослужението е била неговата встъпителна молитва, която карала слушателите да почувстват Божието присъствие. Неделният ден за него е бивал свещен, на Бога ден, в който той прекарвал с приятелите си в разговор и молитва. Търсел е връзка с младежите и ги е насърчавал за чист християнски живот.

По характер пастор Василев е бил кротък и смирен човек. Той бил много контактен, пеел хубаво и винаги излъчвал любов. С лекота достигал до човешките сърца и е работил за спасението на душите им. Ежедневно пастир Василев е посещавал дюкяните и домовете на приятелите си. Там той без притеснение се разговарял с купувачите и с всеки, който се интересувал за Бога. Той никога не нападал и не упреквал, така той спокойно намирал възможност да говори с православни и католически свещеници, ходжи и винаги с учтив тон пазил да не оскърби събеседниците си. Така всички, с които говорил, дори веднъж, проявявали към него внимание и уважение, а след това посещавали и църквата. Пастир Василев бил обичан от приятелите си в Църквата. Всички възникващи недоразумения и раздори той решавал само с любов и молитва.

Какъв прекрасен пример е пастор Петър Василев за нас, като хора, които търсим правилния път към чист християнски живот.