История на Евангелската Църква в Асеновград

http://as-church.org/aboutus.php

Девиз на църквата: „Стани, свети, защото светлина дойде за тебе, И славата Господна те осия.“ Исая 60:1

Адрес на Църквата:
ул.„Захари Стоянов“№3
4230 Асеновград

Телефони за контакт:
0878450015 — Георги Желев — пастир на Църквата
0888576565 —Димитър Шопов — председател на църковното настоятелство

Църковната сграда се намира на ул.„Захари Стоянов“№3, тя е пресечка на бул.„В. Левски“. Намира се между гимназия „Св. Княз Борис I“ и Центъра за работа с деца. На гърба на църквата е новият общински пазар, а пожарната е на 100 метра южно от молитвения дом.

Ред на службите:
Неделя
09:30 часа — Молитвен получас
10:00 часа — Богослужение
10:00 часа — Детско Библейско училище
16:00 часа — Женско събиране (зимен сезон) и 17:00 летен сезон
17:00 часа — Вечерно богослужение (зимен сезон) и 18:00 летен сезон

Сряда
18:00 часа — Молитвено събрание

Петък (веднъж в месеца)
18:00 часа — Прожекция на християнски филм или дискусия

Събота
16:00 часа – Юношеско събиране

Членовете на църквата към 01.01.2010 год. са 40, а освен тях църковното общество наброява около 40-50 души.

Кратка история на Евангелската Съборна Църква в Асеновград
В края на 19 век в Асеновград (тогава наричан Станимака) единственото християнско вероизповедание е било източното православие в неговия фанатично строг гръцко-византийски вид. Достатъчно е да се отбележи, че при население от 10.000 жители е имало 8 църкви в града и над 40 параклиса и 5 манастира в околността. Никой не бил чувал за някаква „друго“ вероизповедание.

И в това духовно тесногръдие проблясва една искрица. На тавана, над дюкяна на един младеж започват, почти конспиративно, да се събират няколко младежи, които четат Библията и разискват върху прочетеното. Тази идея е донесена от Петър Т. Игнатов, който като войник в Хасково попаднал в средата на протестанти. На 22 октомври 1889 година трима от тях (Атанас Т. Игнатов, Димитър Т. Райчов и Стою Хр. Сендов) отиват пеш до Пловдив, където присъстват на неделна служба в църквата на Сахат тепе. Те са окрилени и същата вечер записват на първата страница на Библията на Стою Сендов, че „истината и правото почитане на Божията воля… са евангелските церкви“.

След този своеобразен „учредителен протокол“ малкото общество се разраства. Девет години по-късно (през 1898г.) е избрано и първото ръководство на Църквата. През 1906 г. Обществото избира пастир Ив. Цаков. А през 1910 г. по покана на обществото в Станимака се е състояла годишната конференция (събор) на Източните Евангелски църкви. На този събор Обществото е било обявено официално за Църква с 21 редовни членове.

През 1911 г. п-р Цаков напуска Църквата по здравословни причини. Следва периодът на войните и на следвоенните несгоди. Амвонът се заема от няколко по-дейни църковни членове като биват канени и пастири отвън.

През 1929 г. е избран вторият редовен пастир, Лука Мирчев, но той напуска след една година. Макар и без пастир църквата преживява период на възход. Учредява се Младежко дружество, организират се социални вечери, посещават се някои евангелски общества в околността (с. Козаново и др.).

През 1937 година за пастир е избран Крум Стоянов, завършил богословие в САЩ. Той служи само около една година, след което се връща в Америка.

След заминаването на Кр. Стоянов по инициатива на младежкото дружество при църквата, е поканен младият тогава, току що завършил в Швейцария п-р Симеон Илиев. Той служи до 1949 г., когато е арестуван и съден по така наречените пастирски процеси. През неговото пастируване църквата преживява нов възход. Той успява да обедини няколко други евангелски общества и Църквата се разраства. През този период, въпреки тежките след военни години бива построена и новата (сегашна) църковна сграда. Пак тогава в Асеновград е седалището на женския мисионерски съюз при южните евангелски църкви.

След п-р С. Илиев и десетина години самообслужване на Църквата, на амвона се качва за около две години п-р Константин Бозовайски (1959 — 1961г.).

През 1961 година амвонът се заема от п-р Георги Сивриев, който служи до смъртта си. Той е погребан в Асеновград (1976г.). Този период е особено благодатен за Църквата. Тя се разраства и печели авторитет в града поради богата духовна култура на п-р Сивриев.

Следващият пастир е Павел Иванов (1979 — 1984г.). След напускането му Църквата преживява сътресения поради опитите на атеистичната власт да се меси в живота на Църквите чрез П. Иванов. Следват за кратко време пастирите Руско Кабакчиев, Асен Пейчев и проповедника Георги Янев. От 1992 година до сега титулярен пастир е Никола Райчев, за известно време подпомаган от п-р Руско Кабакчиев.

Отчитайки приноса на Асеновградската Евангелска Църква за евангелското дело в България трябва да се спомене, че Църквата е била истинска ковачница за кадри. В нея са израснали духовно и са се пръснали да сеят Божието семе следните пастири: Никола Райчев, Благовест Николов, Данаил Игнатов, Руско Кабакчиев, Борис Кожухаров, Евгени Найденов, Димитър Ников, както и много проповедници.

Веселин Игнатов
Повече информация можете да намерите в книгата „История на Евангелската Църква в Асеновград“ изд. 1999г.