Дафинка Йорданова Икономова Доганова (28 февруари 1889 г. – 2 декември 1938 г.)

Дафинка д-р Любенова Доганова: Пастир, учител, писател, преводач, общественик

Биографичен очерк от Павел Драгомиров Василев

Светъл спомен в живота на Евангелската методистка църква „Д-р Лонг“ в София и за обществеността на столицата от първата половина на 20-и век, оставя личността на Дафинка Доганова. Тя е родена на 28 февруари 1889 г. в крайдунавския град Свищов, в семейството на силно вярващи и предани на Бога родители.

Баща й е пастир Йордан Икономов, който по това време е преподавател в Американското научно-богословско училище по френски език, история и география. Майка й, Манола Г. Илиева, е дъщеря на първия евангелист в България, (Гаврил Илиев [Бележка на съставителя. Гаврил Илиев е роден 1822 г. в Берковица, починал 1909 г. в гр. Севлиево.], която е завършила Американския девически колеж в Цариград.

Обгърната с много любов, Дафинка от малка чете Божието слово на английски език и свободно го говори. Още 13 годишна тя се подвизава в Младежкото християнско дружество. С отличие завършва l-ва Софийска девическа гимназия, а след това Американския колеж в Цариград, като получава учената степен „Бакалавър на изкуствата“. Солидната й подготовка е предпоставка Дафинка да започне един богат на приноси живот за Църквата и обществото. Три години е учителка по литература в Американската гимназия в Ловеч и 25 години (четвърт век) лекторка по английски език. Едновременно с тази основна дейност тя държи сказки, пише статии, редактира списания, води духовно-просветни организации и работи за Бога в Църквата.

Дафинка Доганова е оставила незабравими спомени. Преди всичко, те са свързани с излъчването, което е имала със своята висока и изящна фигура, благ характер, финес и топъл глас. Тя е била позната със своето горещо и отзивчиво сърце и лъчиста усмивка. Нейната вяра в Бога е дълбока, жива, солидна и просветена.

В изпитания Д. Доганова е споделяла: „Живеем ли, умираме ли, Господни сме“. Работата й в църквата беше най-важното нещо в живота й. „Каквото вярваше, изповядваше и говореше – тя го живееше.“ (Заб. Думи на пастир Цв. Литов за нея.)

Пастир

Дафинка Доганова е първата жена ръкоположена за пастир в Методистката църква. Тя е била надзирател на Неделното училище в Църквата, ръководител на Женското дружество, основател на благотворителна група „Капка мляко“. Често тя е на амвона или в молитва в Молитвените събрания на Църквата. Д. Доганова събира пари, посещава, помага, утешава, моли се. Колко деца и бални е спасила. За нейната работа се казва: „На човека служеше, Бога прославяше“. (Заб. Думи на пастир Цв. Литов за нея.)

Учител

Каква бе Дафинка Доганова в софийското общество? Дафинка Доганова е учителка по английски език. Хиляди са тези, които са минали през нейните курсове. Това е 25 годишен ежедневен труд на преподавател. Всяка вечер по няколко часа, Дафинка Доганова води курсове по английски език. Въпреки крехкото си здраве и целодневна работа, тя не само не пропуска, но и не закъснява за вечерните занятия. Учениците й са с различно обществено положение, но тя намира общ език с всеки от тях.

Писател

Дафинка Доганова се прояви и като писател. Публикувала е 150 статии, изнася десетки сказки, редактира 8 години сп. „Детски другар“ и 3 години сп. „Благодат“. Участвувала е в редакционната колегия на в. „Зорница“. Нейна творба за пръв път е печатана в 1914 г. в сп. „Младежки вестител“. Словото й е винаги живо, топло, искрено. Тя разглежда теми от областта на философията, религията, литературата, историята, политиката и изкуствата.

Преводач

Освен своите собствени виждания, Д. Доганова публикува много преводи от английски език. Тя с възхита публикува биографиите на благородни и възвишени личности, с които е искала да подтикне читателите към по-високи идеали в живота. Това са биографиите на Мария Митчел, Роза Боньор, Джордж Елиот, Хариета Холтмър и др. Д. Доганова превежда на английски език редица стихове, между които и поемата „Раковски“. Тази поема, задно с анализ на творчеството на Иван Вазов тя публикува в английския вестник „Таймс“ (18.XI.1920 г). Между нейните оригинални разкази и поеми са „Блудният син“, „Туберкулозната“, „Фея-мраз“ и др.

Издала е книгите „Най-красивия източник на мъдростта“ и „Франсис Уилард“. В писмото си до г-жа Стоянова (председател на Съюза на българските писателки) в сбита форма Д. Доганова прави отчет за своята дейност като писател, преводач и редактор (виж писмото).

Общественик

Д. Доганова е изявен общественик. Тя не само е пишела, но е говорела и взимала отношение по въпроси, вълнуващи тогавашното общество. Богато обдарена с хубав стил и богат език, Д. Доганова е умеела топло, вълнуващо и искрено да защитава или да представя разглеждания от нея въпрос. Нейните сказки винаги са привличали много слушатели, които са препълвали салоните час или два преди посоченото време. Темите на сказките и начинът на поднасянето им е причина знаменитата актриса Адриана Будевска да каже: „Дафинка Доганова е родена за сцената … У нея имаше един солиден ум, една солидна логика и живо творческо въображение с едно възвишено сърце“.

Първите нейни публични изяви са предизвикани от реакцията и вълнението, което тя е преживявала като българка и българска жена по отношението на войната, тежкото положение на населението в Македония и от несправедливите решения и договори, с които е извършено отделянето на Добруджа и Македония от България и предаването на Тракия към Гърция.

Във вестник „Ратник“ (31 .VII. 1913 г.) четем: „При изпращането на Баучер, смълчаното събрано множество е раздвижено. Излиза Дафинка Доганова и на английски език се обръща с думите: „Г-н Баучер, като българска жена аз Ви благодаря за вашия интерес към нашия народ и за това, което вършите в Англия за нас. . . Моля Ви, сторете възможното, щото англичанката да почувствува истинското положение, злата участ на македонката, та да изпълни и тя своя належащ дълг“.

Още по-силен и вълнуващ е епизода с отпътуването на Английския генерален щаб. Това става на Русенската гара на 3.I.1919 г. Д. Доганова задържа отпътуването на влака с повече от 10 минути и пред ген. Гей на английски език се обръща с думите:

„Почитаеми господа, отстрана на русенските граждани и особено от жените, тук в града … ви напомням, че Македония и Добруджа са неразделна част от България. . . Безцелно е да доказвам аксиоми, тъй както е да се доказва, че Ирландия и Шотландия са части от Англия, че Елзас и Лотарингия са части от Франция..(е. „Ратник“,3.1.1919 г.).

В протеста срещу войната Д. Доганова превежда и публикува разказа „Арсеналът в Спрингфилд“. Включва се и дейно работи в Международната женска лига за мир и свобода.

Д. Доганова взема отношение и към несправедливостта, проявена към България във Версайския договор (е. „Пряпорец“, 4.11.1912 г.).

Нейното безпределно родолюбие в редица статии личи от възгласите и апелите към народа ни за усърдна работа по изграждане на нови хора. Във в. „Мир“ (16.II.1935 г.), тя пише: „Български майки, ние обичаме родината си. Ние я любим. Ние се гордеем с нейните велики имена, нейните герои, нейните хора от миналото – хора с характер. Но тя и днес иска служба от всекиго. Нека ние й послужим съзнателно чрез себе си и чрез децата си.“

Дафинка Доганова със своите широки интереси не изпуща културните събития в нашето общество. Тя пише в редица вестници за събитията в културния живот. Канена е да открива изложби, да говори при музикални изпълнения и концерти. Например: Д. Доганова е включена в Комитета по честване „25 години художествена дейност на Атанас Михов“. Д. Доганова открива със слово изложбата на Ат. Михов и последователно пише за него във „Вестник за жената“, „Зорница“, „Знаме“. В статиите за изложбата на Ат. Михов тя поотделно се спира на редица картини, анализирайки с нейния фин усет мислите и чувствата, които поражда всяка картина.

Забележителна е голямата статия на Д. Доганова отпечатана последователно в четири броя на вестник „Русенско ехо“ през 1920 г., за художествената изложба открита в Русе. Под заглавие „Изложбата на северните художници“, в статията тя отразява освен специфичното в творчеството на всеки представил се художник, но си позволява смело да повдигне социалните проблеми на художниците за тяхното оцеляване. Тя изказва следните мисли: „Затрудненото материално положение на художника е пречка за неговото вдъхновение и творбите на художника не са лукс, а средство за даване на щастие“, „те са за обществото“ и приканва за правене на откупки.

В заключение, посочените изяви на Д. Доганова са един малък щрих от голямото дело, което тя извършва и с което тя оставя името си. Д. Доганова през целия си живот е работила интензивно: в къщи, като любяща майка и съпруга; в Църквата, като предана Божия служителка – ръководител и инициатор по създаване на духовни дружества и социални организации; в обществото като преподавател по английски език, писател и общественик, откликвайки чрез перо и слово на всичко, което е достигнало до нея и я вълнувало!

Д. Доганова внезапно напусна този свят на 49 години (2.XII.1938 г.) от несполучлива операция.

Дафинка от Българската евангелска методистка църква „Д- р Лонг “ в София

1. Дафинка е родена през 1889 г. в гр. Свищов. От баща Йордан Икономов и от майка Манола Гаврилова Илиева. А Манола е дъщеря на първия евангелски проповедник в България Гаврил Илиев.

2. Бащата на Дафинка е пастир Йордан Икономов, а майката е Манола, за която ще публикуваме биографичен очерк, и която е завършила Американския девически колеж в Цариград.

3. Дафинка е родена в евангелско семейство, говорещи английски език и първо тя проговорва на английски и след това на български. Бива изпратена в Американския колеж в Цариград. Завръща се от там и е учителка 3 години в гимназията в гр. Ловеч. Биографичните данни тук сме ги включили.

4. Омъжва се за д-р Любен Доганов. Има едно дете.

5. Идва време, когато гласът й се уврежда, не може да говори и решава да си направи операция. Там се прорязва артерия, която започва да кърви и тя умира от кръвотечението. Когато отиват и питат Учителят за нея, той посъветвал да не оперира. Но не са послушали и така заплаща с живота си. (Бележка на съставителя: Тази случка е публикувана отделно, както и изказването на Учителя пред ООК, в томчето „Славата Божия, царството Божие и волята Божия“, Г. XVIII(1938-1939), т. 1. София, 1998.. Виж и в раздел VIII. А. Учителят за евангелистите в България № 5 „Дафинка Доганова и операцията на гърлото“.)

6. Тя е познавала Учителят Дънов. Всички евангелисти-методисти в България са знаели, че Петър Дънов е бил отначало при евангелистите-методисти. Някои са поддържали духовна връзка с него. Други са му били противници. Но тя е била приета много добре от последователите на Учителя. Това виждаме от спомена за нея от Стефан Тошев от гр. Севлиево, поместен във в. „Братство“, бр. 231 от20.XII.1938 г.

7. Не мога да разбера защо не е послушала съвета на Учителя Дънов, да не се оперира. Защо не е отишла при него за съвет и за помощ. Въпроси без отговори.

8. Ето там е загадката. А каква е тя. Да различаваш кой е проповедник на евангелизма по форма, кой е истински служител на евангелието по Дух и кой еистинския Учител, в когото е Божественият Дух, Христовият Дух и Господният Дух.Ето това са трите етапа, през които вчера, днес и утре евангелистите-методисти в България трябва да разрешат за себе си и за онези около тях.

9. Един е Всемирният Христов Дух. Той, Учителят Дънов го заявява. Пред ръководителите на братствата на 20.12.1926 г. Прочетете го в “ Изгревът“, т. XIV, с. 699, 768-772. И тогава ще се доберете до Истината. Научете ги наизуст, защото ще ви са потребни и денем и нощем.