Човекът Стоян Ватралски

Човекът Стоян Ватралски (роден на 7 март 1860 година – почива на 31 август 1935 година)

* * *

А) Стоян Кръстов Ватралски. Битописна скица

Библиотека Стоян Ватралски. Т. Уводни. Човекът. София, 1933, с. 5-10.

Вакарелско овчарче
1860-1874

Роден на Благовец, 7 априлий, вероятно 1860 година, в село Вакарел, махала „Хановете“, сега Гарата, където е живял до 14-а си годишна възраст Баща му, Кръстьо Иванчов Ватралски, бил овчар. Презимето Ватралски е семейно и наследствено. Отличителна черта на овчарчето Стоян била неутолимата жажда за знание.

Ученик в Самоковското градско училище
1874-1876

До 14-а си годишна възраст той не знаел и буквите. Изпратен в Самоков като ученик, той напреднал много бърже. Четирите отделения свършил в две години и от 4-о отделение бил преместен, по решение на учителския съвет, направо във 2-и клас, където го заварило Априлското въстание в 1876 г.

Едно съдбоносно събитие
1878-1878

През време на Освободителната война 1877-1878 г., религиозно усърдния юноша, посредством четиво и лични влияния, по дълбоко убеждение възприел Евангелското Вероизповедание, и така свързал съдбата си с малкото Българско Евангелско Общество, което обстоятелство и досега спъва призванието му като общественик, поет и писател.

В Самоковското Американско училище
1878-1882

След тоя съдбоносен, но за него тогава радостен преврат, той постъпил, като се поддържал с работа, в Американското научно-богословско заведение в Самоков, където продължил до 4-и клас, включително. Отличителната черта в тоя период на живота му била пламенна евангелска ревност.

Проповедник в Хасково
1882-1884

Изпратен от американските мисионери, работил около година и половина с бележит успех като проповедник (не пастир) в град Хасково. Работата му се понравила. Неговата жажда за наука, обаче, не го оставя. Затова, оттам заминал за странство, за да закръгли богословското си и научно образование.

Студентство в Америка
1884-1894

В Америка Ватралски следвал в три учебни заведения: Академия – курса, в която не завършил – в Бриджтон, Ню-Джърси; Семинария във Вашингтон, федерална столица на Съединените държави; и Колегията в Харвардския университет в Кеймбридж, при Бостън, Ню-Ингланд.

Печели в литературен конкурс
17 юний, 1894

Като студент, особено в езика (английски) той се отличил с бележити постижения. В академията г. Ватралски спечелил конкурса за декламация, а в Харвард, под псевдоним „Pope“ в състезание със своите съкласници, неговият „Бакалавърски химн“ спечелил конкурса. Този химн се печатил и пял от голям хор през време на годишните тържества. Същият е бил препечатан от много американски вестници заедно с портрета на г. Ватралски и изненадни бележки, че автора му бил чужденец студент.

Всичко това му дало случай да вкуси първата глътка от световна слава. При това, този литературен успех засилил значително пораждащата се в него идея да стане не проповедник, както изпърво възнамерявал, а писател.

Сказчик в Съединените държави
1894-1900

От пиедестала на тази си известност, той проходил държавите Масачусетс, Мейн, Ню-Хемпшир, Вермонт, Кънектикът, Ню-Йорк, Пенсилвания, Охайо, Вирджиния, Индиана, Илинойс и Канада, където държал сказки за България и българите и върху различни религиозно-етични теми. А в промеждутъка писал в проза и стих, в следните вестници: The Boston Transcript, The New York Tribune, The Chicago Tribune, The Forum и други.

През пребиваването му в Америка, особено през последната шестгодишна негова дейност като сказчик и като писател, г. Ватралски очевидно растеше в популярност, та имаше добри перспективи, дори изкушения, да остане завинаги в „Земята на свободните“. Ала поради своето чувство на дълг към Родината, той в началото на текущото столетие се завърна в неговата любима, ала неприветна към него България.

В Красно село, при София
1900

След една-две години той се установи да живее в Софийското предградие Красно село, Боянско землище, като „Писател-земеделец“. За да не бъде в тяжест на държавна или общинска черковна трапеза, той купи със спестените си в Америка пари място за стопанство, което сам обработва за издръжка на семейството си.

Откак се завърна той само два пъти е напускал България: през време на Балканската война, в 1912 г., като „Себепосланик“ за шест месеца в Англия; и една година, по случай едно университетско тържество в Америка, който случай той пак използува за сказки, за да осветли положението и да защити становището на своето онеправдано племе. Това бе в 1924-1925 г.

Литературно той не е от модните. С излизането си с първия сериозен труд „Битие“, в българската книжнина – както и трябваше да бъде – пръв го поздрави и акламира с „Добре дошел“ патриархът на съвременната българска литература Иван Вазов. Другите още не са пристигнали, ала все още да се някъде на път!

Че Ватралски не е разбран, няма нищо чудно, като знаем него и средата, в която работи. Вярващ християнин, възторжен идеалист и строг моралист, как може да бъде обичан или дори разбран от нашата интелигенция, която е цинично скептична, сухо материалистична и сластно безпътна? Ала между здравата, непокварена част от народа, той си пробива път, мудно, но сигурно.

И досега той живее своя си особен, уединен в Красно село живот, по Толстоевски – сменяващ умствената работа с физическата и обратно – като само отвреме навреме, по покана отнякъде излиза да чете някоя сказка или да печати някоя статия. Прочее, Стоян Ватралски все още работи безспира и чака без колебание своя ден, който приживе или подир неминуемо ще дойде.

А този знаменателен негов Седемдесетгодишен юбилей, не изглежда ли като пукване на зората? Все-таки, ние знаем неговото битово вероую:

„Аз живея, за да мога
Да подкрепям честността,
Да сътруднича на Бога
В тоз живот и вечността:
Да се боря вред с лъжата,
Светский дух и суетата:
Всички болести в душата,
Що слугуват на смъртта“.

София, 25 март, 1930 г.

София, 25 март, 1930 г.

Уредникът.

* * *

Б) Стоян Кръстов Ватралски. Общественик и родослужител

Библиотека Стоян Ватралски. T. Уводни. София, 1933, с. 11.

Общественик и родослужител

Поздрави от Братя Бъкстон (от Лондон)

Любезни г. Мишков,

Предайте на г. Ватралски моите най-горещи поздравления при достигането му Седемдесетия си рожден ден. Много се радвам, че един поет, който е толкова много заслужил на своето отечество, така достойно се чествува от своите съотечественици.

Аз го смятам за чест, чрез настоящето си приветно съобщение, да имам дял в това хубаво тържество.

Лондон, 14 март, 1930 г.
Искрено ваш, Ноел Бъкстон.

(Лорд Бъкстон е сега член на Горната Камара, а в 1930 г. беше вече втори път Министър на Англия в кабинета на Макдоналд).

* * *

В) Харвардски бакалавърски химн.

Библиотека Стоян Ватралски. Т. Уводни. Човекът.

София, 1933, с. 68-70

Стоян Кръстов Ватралски

Harvard Baccalaureate Hymn
Class N 94

О Thou in whom we live and move
And have our being day by day,
Send forth Thy wisdom from above
To lead our steps and light our way.

Let Faith add depth to all we know,
Let Hope inspire and make us strong,
And Love, fulfilment of Thy law,
Exalt our souls past self and wrong.

Lo, Mammon leads the powers of night
And reigns supreme, while souls decay:
Espouse we, then, our brother’s right
And, strong in manhood, serve our day.

With open brows press to the van,
Erect before the worlds and Thee;
Thus stand for Virtue, Truth and Man,
And live Thy truth that makes man free.

O Lord of life, of wisdom source,
Guide this new life to-day begun
That, when each ends his fruitful course,
Both men and angels cry, Well done.

Harvard University
June 17,1894.

* * *

Харвардски бакалавърски химн
(На свършилия в 1894 г. клас)

O, Ти, Източник наш и Край,
Извор на знание и ум;
Мъдрост от свише ни предай
Да ни упътва в правий друм.

Днес стъпваме в живота ний нов
На битов труд и жизнен плод;
Надежда, Вяра и Любов
Нек оплодяват тоз живот.

На, днес цари в света Мамон
Над гинещи души в разврат:-
Нек сринем ний тоз златен трон
И вдигнем всеки паднал брат.

Да служим смело своя ве
С борби и труд, за общий бит
За правний дял на всек човек
В живота общ и плодовит.

Ти, Боже, дух и мощ ни дай
Да не се спрем пред трудности,
Та всички да творим до край
Човешките си длъжности

Университета Харвард,
7 юний, 1894 г.

съчинение и превод от:
Стоян Кръстов Ватралски.