Павел Василев Драгомиров: Американското научно богословско училище в гр. Свищов

През 1880 г. Мисионерското дружество в Америка изпраща за евангелската методистка мисия в Северна България нов мисионер А. Р. Джонс със съпругата си. На следващата година (1881 г.) те са препратени в Търново. За помощник на мисионера Джонс е назначен пастир Йордан Икономов. Същата година, А. Р. Джонс и Й. Икономов откриват в Търново временно мисионерско училище и прогимназия. Същевременно Мисията закупува в Свищов една голяма турска къща с широк двор и решава през 1882 г. да премести училището от Търново.

През 1882 г. се завършва строежа на църковния салон в Свищов. След откриването му гражданите на Свищов масово посещават богослуженията водени пастир Стефан Томов. През същата 1882 г. се открива и Американското научно-богословско училище в Свищов, което има две отделения – първоначално и класно с пансион. Основното училище просъществува до 1884 г. и след това се закрива.

Класното училище е само за момчета и имало три курса: I курс от три години, подготвителен за Роберт Колеж в Истанбул; II курс от пет години научен и III курс от пет години богословски.

Освен това, е създаден две годишен курс по богословие за ученици завършили шестокласното училище за подготовка на евангелски проповедници. Учениците от класното училище заплащали на година по 2 наполеона за учение и 10 наполеона за храна, пране, осветление, жилище. Допущало се е учениците да се приемат срещу половин такса със задължението за 5 години да внесат останалата сума. На ограничен брой ученици се разрешавало чрез работа по поддръжка на училището (палене на печки, носене на вода) и през ваканцията – разнасяне и продажби на книги, да покриват дължимата втора половина от таксата.

Училището имало за директор Джон Ляд, а преподаватели били Миндо Г. Вълчев, Г. В Попов, Йордан Икономов, Стефан Томов и Гаврил Илиев.

Тази повишена активност на Евангелската методистка мисия в Свищов не е одобрена от местната управа, в която участвували и двама руски генерали. През 1883 г. те организират гонение на всички методисти в града, арестуват преподавателите Йордан Икономов и Стефан Томов, затварят и запечатват училището. Мисията прави постъпки в София чрез Английското консулство и същата година на 1 октомври училището наново е отворено. Работата на училището се нормализира и през 1884 г. назрява нуждата от двуетажно училищно здание.

Първите ученици

Американското научно-богословско училище – богословският курс, дава своя първи випуск на 25 юни 1886 г. Това са: Иван Димитров, Петър Василев, Банчо Тодоров и Иван Тодоров, които връчват на директора Джон Ляд кратък отчет за своето обръщение към Господа.

Същата година на Годишната Конференция на Евангелската методистка мисия, четиримата получават назначения, като помощник проповедници съответно за Орхание, Ловеч, Търново и Варна.

Следващият, втори випуск на училището е на 24 юни 1887 г. Това са: Христо П. Бъчваров и Петър Дънов.

Христо П. Бъчваров – след завършване на Американското научно- богословско училище в Свищов за него нищо не се знае!

Петър К. Дънов – веднага след завършването на Американското науч-но-богословско училище е бил изпратен като проповедник и учител в основното училище при Църквата на с. Хотанца, Русенско. Там той престоява за около една година (1887-1888).

Дипломата на П. Дънов е подписана от директора на Училището Д. С. Чалис и двамата му учители Стефан Томов и Йордан Икономов и заверена от Ръководителя на мисията в Русе и т. н.

За реализация на идеята, че е необходима двуетажна сграда са изпратени средства от Америка. На 16 юни 1888 г. тържествено е положен крайъгълния камък на зданието в присъствието на всички учители и ученици-пансионери. В основата при камъка е поставен Новия Завет с документ, подписан от секретарите на Мисионерското д- во на Евангелската методистка църква, директора на училището и преподавателите.

Гоненията от страна на православното духовенство се засилват. През 1888 г. Екзархът на българската църква налага забрана за ползване на преведената от американските мисионери Библия на български език (въпреки, че липсва друг превод на Библията). Американското научно-богословско училище поради редица обстоятелства е закрито. Мисията отваря пансион в Русе, който донякъде замества закритото училище във възпитателно отношение. Училището в Свищов е продадено и парите, около 10,000 долара, са се върнали на Борда в Ню Йорк (1895 г.)

Учениците стават проповедници

1886 г. Получават назначения:

Иван Димитров – помощник-проповедник в Орхание. Иван Димитров работи като помощник-проповедник в Орхание (Ботевград). Подготвя сграда за църковните служби и училище за децата от Църквата. Започват гонения. През м. май 1889 г. Иван Димитров е интерниран със заповед на министъра на външните работи и вероизповеданията. С молба до Царя, подписана от 18 миряни се иска да се спази Конституцията за свобода на вероизповеданието.

През 1890 г. се завръща в Орхание и продължава работата си на пастир.
През 1892 г. Иван Димитров е зачислен към Конференцията на Методистката църква.

От 1908 г. той е преместен за пастир в Лом, като обикаля и селата край града (с. Голенци). Затрудненията не престават Неприятности има не само от православните, но и от баптистите.

От 1922 г. е преместен за пастир във Видин, където работи до 1925 г.
От 1926-1929 г. пастир Иван Димитров работи в с. Горна Митрополия, след което е пенсиониран.

Петър Василев – помощник-проповедник в Ловеч. (виж неговата биография)

Банчо Тодоров – помощник-проповедник в Търново.Банчо Тодоров – завършва Американското научно-богословско училище в 1886 г. и е назначен за помощник-проповедник в Търново.

В 1892 г. е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на Методистката мисия в Северна България. Изпратен е през 1905 г. за пастир в Ловеч, а от 1908 г. – в с. Хибеллий (с. Страхилово). Там той остава да 1914 г. включително, като разширява работата си в още 13 села.

От 1916 г. е изпратен за пастир в Габрово и Трявна. Там той разгръща своята работа, но при много тежки условия – мизерно жилище, липса на салон, преследван властта и православното духовенство, като остава до 1924 г.

През 1925 г. е прехвърлен в Орхание (Ботевград). Там остава до 1928 г. През 1929 г. отива за пастир в Ловеч и след това е пенсиониран.

Иван Тодоров – помощник-проповедник във Варна. Иван Тодоров е роден на 13 ноември 1855 г. в с. Сеновец, Свищовско, Първоначално расте и учи в с. Масларово (с. Япджик), Свищовско.

През 1886 г. завършва с първия випуск Американското научно-богословско училище (5 годишния богословски курс) в Свищов. Назначен е за помощник- проповедник към Варненската методистка църква.

През 1892 г. е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на Евангелската мисия за Северна България. Иван Тодоров получава назначение за пастир във Варна. През годините 1908,1909 той работи в Шуменската методистка църква, а през 1910 г. разширява работата си в селата около Шумен и стига до Разград.

През 1911 г. пастор Тодоров е преместен в Търново и получава назначението за окръжен надзирател. Преживява земетресенията и войните и остава в Търново до 1924 г. Църквата и пастирският дом са разрушени и организира нов строеж в центъра на града. Работи в околните села, като посещава Горна Оряховица и Лясковец.

От 1925 г. пастор Иван Тодоров е преместен в Лом, като посещава и проповядва в околните на града села. През 1929 г., докато е в гр. Лом, се решава пастор Тодоров да бъде прехвърлен в групата на престарелите пастири. Той преминава в невидимия свят на 10 ноември 1956 г. на 101 години!

1887 г.

Христо П. Бъчваров – след завършването му – за него нищо не се знае.
Петър K. Дънов – през 1887 г. е изпратен в с. Хотанца за проповедник и учител в основното училище при църквата. Там той работи до 1888 г., след което заминава за САЩ, щата Ню Джърси, Медисън, семинарията Дрю.