Американo – българските отношения през призмата на  Американския колеж в Самоков (1871- 1929)

Славейко Докузов – уредник в ИМ Самоков 

Джеймс Ф. Кларк пристига по българските земи 1850 г., изпратен е като американски мисионер от Американския съвет на комисионерите на чуждестранните мисии (АBSFM). Установява се първо в Пловдив, където основава мъжко училище през 1860 година. 1876г. прави доклад за обиколката си по българските земи, този доклад е само за вътрешна информация, но прави впечатление на виконтеса Странгфорт. Като съпруга на дипломат в Британското посолство тя създава фондация в помощ на пострадалите българи по време на Априлското въстание. Дж. Ф. Кларк умира в София 1916 г.., като най-старият действащ мисионер. Синът му Уилям продължава делото на баща си, като става действащ мисионер в Битоля (Мостар). През 1906 г. е роден Дж. Ф. Кларк (внук). Завършва магистърска програма в Харвард. 1931 година идва в България, където остава до 1933 г. връща се в Харвард и почва да пише дисертация на тема „Библейските дружества, Американските мисионери и националното възраждане на България“ (защитава докторска степен през 1938 г.). В годината 1942 е назначен за ръководител на Балканската секция в офиса на стратегическите служби (предшественик на ЦРУ). Кларк играел ключова роля в изследването, планирането на политиката относно Съветския съюз и Източна Европа. Едно не може да се отрече на американците, знанието като го има се стремят да го използват, да им е полезно. Всеки опит, независимо от направлението му, вече е ценен и се надгражда. Това е причината да се ползват определени хора за определени служби, и да има приемственост. Третото поколение Кларк продължава да е свързано с България. След войната, през 1946 г. е началник в „Гласът на Америка“ за Централния и Югоизточноевропейския отдел на станцията. Назначен през 1946 г. за пресаташе на политическата мисия на САЩ в България. През 1951 започва академична кариера, а 1956 година заема последната си академична длъжност в Университета в Питсбърг, където и почива на 05.12.1982 година. Наречен е „Баща на българистиката в САЩ“ [1]

За училищата в Самоков можем да съдим и от американски описания.

„Най-важната американска институция в България се намира в Самоков, едно живописно градче в подножието на планината недалеч от столицата София. Тук има девическо училище, където учат около 80 момичета;.също така училище по теология и педагогика, в което има около 60 момчета. На практика това е училище  за подготовка на учители, чието влияние в бъдеще ще  бъде много голямо, тъй като всеки негов ученик впоследствие ще стане ръководител на училище, а учениците по теология – на църква, а може едновременно и на църква и на училище.“[2]

За училищата можем да съдим и по описанията на завършилия там Георги Чакалов. „Цел квартал в центъра на града бе зает от зданията на американското научно-богословско заведение и американското девическо училище. Контрастът между този модерен квартал и полусрутените къщи на околната турска махала беше голем. Всички други учебни заведения се помещаваха в стари, полуразвалени сгради, останали още от турците. А зданието на нашия, мъжким пансион, беше стройно триетажно здание с една кокетна камбанария…“ [3] „През 1862 г. в Самоков пристига друг американски мисионер с товар книги. Това бил Уилям Мериъм, той носел екземпляри от Новия завет. Той е впечатлен от един просветен самоковец, активен борец срещу гръцките владици – Димитър х. Иванов Смрикар. Мериъм посетил девическото и мъжкото училище, които имали 140 и 450 ученика, срещнал се с турски и български свещеници и с д-р Антон Утерберг. Той дори намерил кандидат да учи в мисионерското училище в Пловдив.“[4]

Американците Морс (съпрузи и мисионери) посещават Самоков 1862 година , което личи от писмо на мисията в София от 1863 г. Съгласно решението на годишното събрание на мисията през 1862г. г-н и г-жа Морс се преместиха от Одрин в София, където пристигнаха на 10 октомври. Към тях се присъединиха г-н. и г-жа. Хаскъл[5], новите мисионери от Съединените щати. „…В Самокаве (Самоков), „прекрасен град на 9 часа път на югоизток от София, с население от 15 хил. от които 10 хил. вероятно са българи, работата беше подновена с доста обнадеждаващи изгледи.“[6] Там бяха продадени много книги, някои хора бяха анатемосани, защото са протестанти, един от учениците на на г-н Кларк от Пловдив е бил замерян с камъни, друг човек и неговото семейство са били жестоко преследвани. Неколцина жители наричат себе си протестанти, а няколко други им съчувстват.

„През есента на 1874 г. по инициатива на А.С.Цанов в Самоков се създава Българско евангелско дружество. Събранието на комисията за одобрение на проектоустава се провежда в дюкяна на Н. Матинчев. На 16 юли 1875 г. дружеството свиква общ събор, на който пристигнали представители от Тракия и Македония. По думите на А.С. Цанов било „Едно същинско тържествено шествие, както кога едно време се отиваше на Божи гроб или Света гора и Рилския манастир… пристигаха талиги със звънци и дрънкащи конски плочи…“ Самоковските българи допускат това.“  [7]

За Протестанската пропаганда пише Хр. Семерджиев, краевед, а книгата „Самоков и околността му“ излиза през 1913година. „Появата ú в града ни упражнява известно влияние не само в религиозно, но и в просветително отношение върху една част от гражданите, а в църковните власти и другата, по-големата, част от тех отпор, реакция. Туй нещо до известна степен характеризира последното десетилетие преди освобождението ни, па в по-малка мера и времето до днес“[8]Американците се настаняват в града през 1871 г, като за периодът им от преди това може да се спомене, че опитът им от Стара Загора и от Пловдив е неуспешен.  „…1840 г. от британското чуждестранно библейско дружество под надзора на мисионера г-н Ригс се полага основа на техната българска евангелска литература. В продължение на 10 години то претърпело 5 издания. Види се туй силно разпространение на книгата накарало същето библейско дружество да повери на г-на И. Ригс превода на целата библия, който работил от 1851 – 1857 год при сътрудничеството на г. К. Фотинова, после при онова на Христодуля Костовича, Сичанов, а от 1864 г. и на г. П. Р. Славейкова. На 1863 г. взема участие като редактор и д-р Лонг. На 1871 г. вече се явява първият цел превод на библията.“[9]

Според мисионерите било предприето изследване на Европейска Турция от д-р Хамлин, след което през 1857 г. решават методистите да действуват в Северна България, а евангелистите в Южна, Западна и Македония. „Възможно е … да дохождал английският консул в Самоков през 1855 г. 15.Х тъкмо в разгара на църковната разпря, пъденето на владиката Матей, което узнаваме от три писма, адресирани от тук до същия в Цариград. Не ще съмнение, че и самата борба на българите с гръцките владици ги е заинтересувала да пренесат своята дейност тук.“[10] Пропагандата дейност през м. март 1858 г. в гр. Одрин, където се настанил като проповедник с жена си  си д-р Морс. През същата година се открила мисионерска станция в гр. Ст. Загора, през 1859 г. в Пловдив, през 1862 г. в София, през 1867 г. в Самоков, от същия д-р Морс.  „В 1867 год. аз реших да се преместа в Самоков. Застоялата вода по старите военни окопи из полетата около София направи града нездравословно местожителство. Честото настаняване на турските войски по частните жилища имаше деморализиращо и обезпокоително влияние, което се отразяваше твърде зле върху мисионерското дело. От друга страна, Самоков, с изобилната си чиста вода, беше един от най-здравословните градове в България и сравнително свободен от политически смутове”. Обаче, скоро го извикват в Ст. Загора, а местото му заема г. Бояджиев. В книжата на покойния З. Ик. Круша (Мачучо) намираме пак следната забележка: „На 28 февруарiя 1866 год. Морс, протистанец, зема в Самоков къщата ми с кырия”. Възможно е къщата да е била наета на последната дата, а преместването да е станало на следнята година или пък г-н Морс бърка. През летото на 1869 г. мисионерите Лок и Пейдж се настаняват в Самоков и се залавят с агитацията на протистанството.“[11]

През м. юни 1871 г. е І годишен събор на Европейската Турската мисия в гр. Ст. Загора от действуващите в страната мисионери. Било решено: Да се премести девическото училище от Ст.-Загора в Самоков; а мъжкото да се отвори в Ст.-Загора, като през есента на 1872 г. да се премести и то в Самоков. Според г-жа Молтби в Самоков не е имало треска (болести) и освен това градът е близо до Разлог и Македония, където е имало достатъчно обърнали се към протестантството.

[1] Кларк, Ф. Дж. Американците откриват българите. Марин Дринов. С. 2013 г., с. 16-21

[2] Хенри М. Фийлд, 1882 г. Презвитериански свещеник, пътешественик. По: Митрева, Н. Хроники и пътеписи за Самоков…, с. 117

[3] Чакалов, Г. Спомени от стария Самоков.//Рилски шепот, Самоков 1931, 1, 12-13)

[4] Митрева, Н. Хроники и пътеписи за Самоков…, с. 165

[5] Виж стр. 90 .

[6] Писма от мисиите в Пловдив, Стара Загора , София от 1863 г.//“Мишънари Хералд“, септемри 1863, с. 273// Американски пътеписи за България през ХIХ век. Планета -3. София, 2001 г., с.75

[7] Полимирова,М. Разпространението на протестантството в град Самоков и реакцията на населението//Българо- Американски културни  и политически връзки пре ХIХ- първата половина на ХХ век, София,16-17.09. 2003 г., с. 75

[8] Семерджиев, Хр. Самоков и околността му. Самоков, 2014 г., с.86

[9] Пак там, с. 86

[10] Пак там, с. 86

[11] Пак там, с 86

Снимките са от албум „Борътъ“ Т.1 (1926) и Т.2 (1929) дарени от доцент Мария Деянова на ИМ – Самоко

Г-н Томсън пише:  „Но в онова време здравословното състояние на Ст. Загора не било добро, за това на другата година, т.е. 1872 г., училището (мъжкото) се преместило в Самоков”. Ние можем да търсим и други причини, които са ни загатнати – Самоков обръща внимание на мисионерите, понеже е културен център: самоковци са двама от преводачите на библията (Фотинов и Сичанов), а третия (Неофит) е от близко место – Разлог, жителите на който ги приемат най-радушно и голема част от тех веднага се обявяват за техни съмишленици. Привлича ги Самоков и за туй, че бил също религиозен център: от тук се дава сигнал за църковната борба с гърците; той е най-близо до Рилския мънастир, крепостъта на българското православие. Така щото от 1872 г. Самоков става център на протестантската пропаганда, което положение пази до 1930 г.“[1]

Девическото училище освен английски език е давало възможност да се изучи правилното поведение в обществото по американски образец. Когато самоковски ученички са посещавали училището са помагали в някои дейности, като дежурства и почистване. Това се е налагало, защото не са плащали пълна такса, а и са нощували в домовете си, а не в пансиона.  „Девическото училище. За пръв път то било открито в Ст.-Загора около 1860 г. само с неколко ученички, които през 1886 г. достигнали до 35, а, както четем, на 1871 г. се преместило в Самоков. Първоначално имало само две учителки и директорката, а след неколко години – 4 учителки и 40 деца-ученички. Ученички с завършен курс за пръв път излезли на 1879 г. То постепенно разширявало програмата си. През 1882 г. курсът му бил 4 годишен с 499 ученички, от които повечето от Разлог и Ямбол . Програмата му обемала вероучение, английски, български и естествените науки. По-късно курсът му станал 5 годишен, а преди неколко години и 6 годишен. Броят на ученичките достига на 1913 г. 113, от които 20-на от Самоков, понеже немаше българска дев. гимназия в града. Програмата му е същата, както на нашите дев. педаг. училища, освен вероучението и английския език. Изглежда, че музиката е добре застъпена, защото ученичките се обучават и на пияно, на хармониум, освен на пеене. Требва да изповедаме, че живатът в пансиона, а особено домакинската работа, която се възлага на ученичките по дежурство, благоприятствува за възпитанието на девиците, ако не е прекалената набожност и некои още стари педагогически приеми.“[2]

За Мъжкото училище може да се каже, че роля изиграва американският прагматизъм т.е. дава се и занаят. Освен усвояването на език и добро държание, а и многото други предмети се търси и една полезност за развитие в живота – усвоява се дърводелство (дограмаджийство и мебели). „ Мъжкото училище . То се отворило в Пловдив на 22.Х 1860 год. и отначало броило 2 ученици, а след 9 години 30 души, до като на 25.VІІ 1869 год. било закрито. Курсът му бил четиригодишен, като видно место в програмата се давало на естеств. науки, вероучение, английски и български. Понеже немало учебници по български език, самите мисионери се заели с тая работа и приготвили такива по аритметика, алгебра, геометрия, физика и пр. Учениците били сиромашки момчета, които се издържали с своя труд при мисионерите. То се закрило, защото, според некои мисионери, не оправдало надеждите. След 2 години пак се открило, но в Ст.-Загора и не като научно, а богословско, което на другата година, 1872, се преместило в Самоков. Училището тук добило име „Америк. богословска семенария” с 4 годишен курс и два подготвителни класа. Обаче, нуждите на времето наложили, щото програмата му постепенно да се променва, като се дава повече место на светски науки, а през мес. май 1880 год. то се нарекло „Америк. научно богословско заведение”, а др. год. курсът му станал 5 годишен, с един специален богословски клас. То се обърна в седмокласно училище, с програмата на наша реална гимназия. На 1913 г. то се посещавало от 87 души ученици. От 1885 година се създала при училището печатница и дърводелница, където бедните ученици в свободното си време работят и печелят, ако не напълно, поне отчасти прехраната си. Туй е добрата страна на заведението, защото навиква възпитаниците си на физически труд и на самостоятелност. Разните ученически дружества, като литературно, въздържателно, певческо „Утеха”, гимнастическо и пр. спомагат за умственото и морално развитие на у-те. Чрез избрана от тех комисия те се грижат за прехраната на пансиона, като предават сметка на надзирателя. Туй нещо го поставя в съприкосновение с всекидневния живот и ги прави практични.“[3]

Дюкянът на Матинчев се превръща в място за религиозни спорове. При него отсядат протестантски мисионери. Освен търговски бойкот фурнаджиите не му продават хляб. Налага се Морз да защити Матинчев с помощта на властта.

Обяснения за превръщане във вярата дава един от учениците завършили колежа в Самоков – Георги Чакалов. При описанието на своя живот той допуска подробности, които са интересни с това, че „онагледяват периода“. Чакалов живее и в САЩ, това което пише след години е на базата на видяното и чутото там. Той се среща с президента Теодор Рузвелт, „който го е питал за отвличането на на мис Стоун и във връзка с положението на американските мисионери в България, както и за Американското училище в Самоков.“[4]  Той изглежда твърде критичен. Чакалов пише по спомен за неща които е изживял в своето детство, вече има опит и коментарът му е от позицията на голям човек. Младите, особено когато още не са натрупали опит, са склонни да критикуват родителите си. Но, при Чакалов има има и идея за историчност, както и за значимост на българите, а и на християните изобщо. Ще си позволя да го цитирам:

„…Решението му да се самоотлъчи от православната църква и да стане евангелист (пише за баща си, б.а.). Това е станало по мои предположения през 1873 г. Кои са били причините да вземе той такова радикално решение, или кои фактори са играли най-голяма роля – това не мога да кажа, бил съм твърде малък, за да имам спомен от това време. Няколко пъти ми е идвало на ум да питам баща си, по-скоро да го помоля да ми поразкаже за причините, довели до такава промяна в неговото религиозно чувство. Обаче не посмях, главно защото познавах баща си, познавах дълбоката му нетърпимост и знаех, че той не е в състояние да направи пълен разбор на чувствата си и да ми даде задоволителен отговор. Според мен, две неща са ясни: предполагам, че най-много го възмущавало държанието на духовенството, по специално на свещениците, някои от които е виждал пияни в църква. Вторият фактор в този случай считам, че е сладкодумието на Иван А. Тонджаров, който по онова време беше пастор на евангелската църква в града. Може би неволното сравнение между мисионерската отдаденост на евангелските пастори и дори недоброто упражняване на „Попския занаят“ при голям брой на българските свещенослужители са довели до това негово съдбоносно решение. От американските мисионери в Самоков най-голямо влияние върху баща ми оказваше Я. Кларк. Той беше тесногръд човек, без никакви ораторски способности, но настойчив. Макар и много слаб в българския език, той беше тарторът на баща ми по вероучение. В собствената си страна, в Америка той не би могъл да бъде пастор даже в някое затънтено село. В България обаче са го считали за подходящ мисионер. Поради неговата настойчивост да прозелитира, т.е. да приобщава към протестантството, той ходеше често по селата „да проповядва евангелието“, при което често е ял бой от екзалтирани защитници на православието. Предполагам, че пред началството си в Америка той е рапортувал тези побойща като „страдания за Христовата кауза“. Това е възможно, защото после видях нещо от манталитета на хора като него в Бостън, където считаха, че са длъжни да проповядват Евангелието Христово на арменци, българи и гърци от Изток, а после разбраха, че именно тези източни християни по времето на нашествията на на ислямизма към Средна Европа, повтарям именно тези християни от Балканите са спрели възхода на мохамеданството и са изиграли ролята на крайморския пясък, който полека-лека се е ронил от скалите, но е шепнел на вълните: „Дотук ще вървите и не по нататък!“ Това е заслугата на мнозина християни, които спряха нашествието на турците както в Испания, Така и на нашия полуостров. И чак сега, подир непосилния труд на хора и използването на техни средства в разстояние на един век, американските мисионери разбраха същността на християнството, като решиха да закрият мисиите на Балканите и в Близкия Изток. Голям урок за тях! „[5]

[1] Пак там, 86-87

[2] Семерджиев, Хр. Самоков и околността му. Самоков, 2014 г., с.86

[3] Пак там, с. 87

[4] Чакалов, Г. Такива бяхме., 170-171

[5] Такива бяхме, 28-29

Чакалов има брат Любомир, който става математик, известен в науката. и двамата са завършили Американския колеж в Самоков. За това, че протестанството донася по-висока образованост, а и ангажираност с обществените дела доказва и случката с Васил Левски, описана от Чакалов.

„Когато в нашия град беше дошъл Васил Левски и станало дума да нощува у нас, баща ми се възпротивил, защото се опасявал от своя комшия. Поради тази причина Левски прекара три нощи подред на тавана на нашия дюкян насред чаршията.“ [1]/[2] Бях завършил в Народното училище първо отделение, когато се наложи да се преместя в Евангелското училище, за две години в девическото, а после – в мъжкото. В девическото училище нямаше буквар и читанка. В Народното училище близо до църквата „Света Богородица“ всички деца влизаха в една голяма стая, където се преподаваше едновеменно на четрите отделения. На първо отделение учител беше Въргов. Доколкото си спомням, той беше от Карлово. На четвърто отделение преподаваше учителят Соколов, който ни се стуваше много страшен. [3]

Докато ходех в девическото училище в продължение на една-две години, „образованието ми“ се състоеше в заучване наизуст на стихове от Библията и в четене от книгата на пътешественика Джим Бънян, която току що беше преведена на български. „Пътешественикът“ беше книга, която фигуративно описва изпитанията на християнина, поел по пътя към тесните врати на спасението. През втората година на обучението ми в девическото училище ми връчиха една още по-голяма подвързана книга, озаглавена „Тълкуване на Евангелието от Матея“. Четох усърдно, но не можех да разбера нищо. По късно една американка ме взе под свое покровителство и ми преподаде първите уроци по английски. Тя си служеше с една малка, красива подвързана читанка с хубави картинки на всяка страница – просто да се прииска на всяко дете да я разцелува! Това беше книга тъкмо за момък на седем години. Помня, че една от картинките изобразяваше как две деца се люлеят на една талпа. Текстът под тази илюстрация беше: „виждаш ли как се издигам ? Аз отивам нагоре, а ти надолу.“ Това беше достъпно за разбиране от страна на момче на моя възраст, докато с „Тъкувания на Евангелието“ успехът беше твърде съмнителен.

„Моята учителка отдаваше особено внимание на произношението. Тя ме караше да си поставям езикът между зъбите и да произнасям звука „ди“, при което се получаваше правилното произношение на английски  определителен членthe. Благодарение на нейните уроци започнах бързо да напредвам в изучаването на английския език – просто ми се отдаваше да уча езици. Бързо свикнах и с произношението. Тази мила жена често ме взимаше на коленете си и ме динкаше. Говореше ми само на английски, защото не знаеше български. Баща ми непрекъснато се удивляваше:“Чудна работа е това дете! Още не знае български, а чете английски като господин Кларк! „

В мъжкото училище постъпих направо заедно с възрастните ученици, мустакати и брадати, кандидати да се подготвят за пастири. Тук образованието беше далеч по- систематично. Имаше учебници по граматика, география („землеописание“), аритметика („числителница“), имаше даже един новоизлязъл учебник по нотно пеене. Много дължим за общото си образование на учителите- българи А.С. Панов и Ив. Сичанов. И двамата бяха добре подготвени преподаватели, много предани на своята работа. С какво усърдие започвахме от трети клс да изучаваме славянски език! Преподаваше ни Сичанов, след което изучавахме физика и химия при Панов. Тези двама души бяха стълбовете на бъдещия „Колеж“. Нито един от американците не можеше да се счита за истински педагог. Сред тях Я.А. Кларк, преподавателят по минералогия, не беше даже добре запознат с предмета си.! Вместо минералогия, той се отвличаше от предмета на обучение и ни говореше за религия.“[4]

Градът е център на Кааза в Османската империя. Администрацията е доста силна по причина, че мястото е център на железодобив, които е важен за държавата. Същевременно той е сборище на различни етноси, които имат търпимост едни към други. „Климатът“ между етносите е подходящ за американските мисионери, които са преценили, че той е на възлово място, а и няма да бъдат гонени (преследвани). Американците имали за база града Самоков, работили сред неговото население, но имали по-големи успехи в близкия (през планината) Банско, а също и в Македония. Началното им присъствие е от 1866 г., но са преминавали през града и в по-ранни години, което им е позволило да се ориентират за географското му положение и значението му за околните селища. Базата им е обслужвала градове като Банско и Разлог, от което се появяват семейства протестанти.

„Днес има такива около 25-30 семейства, от които половината пришелци от Македония. За толкоз дълго време подобен успех е много малък. Обаче, благодарение на богатата обстановка, събранията им се посещават от гражданите; но те остават равнодушни към учението им, защото сега религиозните въпроси са оставени по-настрана, а местото им е заето от обществените. Пропагандата в Самоков не се ограничила само с дейностъта си в града – тя създала протистански гнезда в градовете и селата на епархията: Ихтиман, Д. Баня, Костенец, Банско, Мехомия, Джумая и пр. Така щото С-в. и околността му представляват днес център на протестанцизма и поради големото число негови съмишленици тук – пропагандата влияла и на цялата страна като се основало в Самоков „Бълг. евангелско д-во” по инициативата на А. С. Цанов и съдействието на Ив. Тонджоров, Н. Матинчев, Ив Чакалов и др. през 1874 г., което имало за цел „да се труди за разпространението на християнската вера и нравственост между българите. Това дружество издало ред книжки с религиозно съдържание, списание „Домашен приятел”, „Месечна зорница”, „Детоводител”, откупвало изданията на „Библейското дружество” и ги разпродавало; после с помощта на едно лондонско д-во илюстровани религиозни брошури и карти, помагало на издаваемия се в Пловдив в. „Зорница”, купило книжарница и пр.“[5]

Библейският дом в Цариград, вече не единственото място, което създава литература за разпространение сред българите. Появява се вече местен протестантски сепаратизъм, първо в Пловдив, а после и на други места. Срещите на мисионерите се осъществявали в Самоков. „Повече от годишните мисионерски събори, които дават тон и направление на пропагандата в страната, са ставали тук, а напоследък и летните училища, в които казаните госп. разменявали пак мисли от общ интерес на протистонството в страната и Македония. Годишните актове на средните им училища пак привличат тук много от проповедниците, от хората им.“[6]

Подчертана модерност за облика на града е Американския колеж. Въпреки това предлагането на обучение свързано основно с религия не се нрави на желаещите. Друг е момента, че се плаща и такса, която както е видно не е била никак малка.[7] А и търсенето на „научно“ образование предполага промяна в образователните дисциплини. „Промените не бяха само в изгледа и названието. Мисионерите трябваше да внесат и значителни корекции в първоначалните си педагогически планове. През 1871-1881г. училището за младежи функционираше само като теологическа семинария. Това не се харесваше само на православните, но и на протестанти, които искаха децата им да получат по-добро образование, без непременно да бъдат насочвани към духовна кариера. Затова учебната програма беше преработена. Засили се тежестта на светските предмети. Управата на училището взе решение да допуска сред учениците и момчета с добър характер, от които не се очакваше да станат проповедници и пастори. За голямо неудоволствие на преподавателите се оказа, че като резултат от либерализацията на приемния режим броят на желаещите да се подготвят за духовна кариера почти секна. Напливът беше към общообразователния или т. нар. научен отдел.“[8]

[1] Чакалов, Г. Такива бяхме. С, 2007 г. ,с 21

[2] Чакалови са общо 9 деца, а бащата-търговец си е пазил домочадието, винаги е можел да каже, че не знае откъде се е появил този човек в дюкяна му, (б.а.).

[3] Прототип на лит. герой (б.а.)

[4] Чакалов, Г. Такива бяхме. С, 2007 г. , 28-30

[5] Семерджиев, Хр. Самоков и околността му. Самоков, 2014 г.,

[6] Докосвания до Америка, с. 385

[7] Виж приложението на стр. 121

[8]Докосвания до Америка, 385-386

Единствено д-р Дж. Хаус и Слиипър са били подготвени по български език. Преподаването им затова е оценявано така високо. Директорът на училището д-р Хаус е оставил впечетление в учениците си, че е много образован. След време Хаус заминава за Цариград, за да се занимава със сп. „Зорница“. След него директор става Р. Томас, който прави промени в образователните дисциплини. Колежът в годините около Балканските войни 1912/13 г. се е „борил“ за признаване от българската образователна система. Официалното признаване на дипломата на колежа става по времето на Л. Острандер .

„Кларк и Морс били добри хора, но лоши учители. …през четрите десетилетия от основаването на училищата в Самоков до балканските войни през тях се извървяха дсесетки преподаватрели. Мнозина бяха американци. Някои стояха само по година в България. Други прекарваха целият си съзнателен живот в родината ни и ставаха по думите на съвременниците едва ли не „повече българи от българите“.[1]

„През 1881 г. в училището дойде д-р Кингсбъри. Той трябваше да съчетава преподавателската и проповедническата си дейност с лечение на местните, но скоро осъзна, че Самоков не е някъкво затънтено селище в Анадола. откровено признаваше, че собствените му знания не могат да се конкурират със знанията на завършилите в Европа български лекари, та насочи вниманието си към т.нар. индустриален отдел.

През 1912 г. пристигна Рувим Маркъм.[2] Роден в Канзас, завършил колеж в Топика, а после  богословие в Union Seminary в Ню Йорк и в Колумбийския университет. В Самоков бе намерен за подходящ  да преподава математика. В Девическия колеж чак до 1911 г. властваше силната личност на г-ца Молтби. През 1907 г. дойде г-ца Инес Абът[3]. Тя  бе завършила литература и латински език в университета в Мичиган. Показа добри организационни наклонности и замести дългогодишната директорка, когато тя реши, че е време да се оттегли. Американката установи добри контакти с царица Елеонора. Свързваше ги поне видимо не само това, че и двете бяха протестантки, но и общият им интерес към благотворителността и подобряванетом на качеството на медицинскотообслужване в страната. В навечерието на Първата световна война тя влезе във връзка с Американския червен кръст, за да основе през 1915 г. първото у нас червенокръстко училище. Свой отпечатък остави и г-ца Агнес Мери Бърт. Тя бе родена в Битоля в семейство на мисионери. След като премина през Американския девически колеж в Цариград продължи да учи в Америка в Оберлин (Охайо). През 1899 г. стана учителка в Самоков. Известно време изпълняваше длъжността директор. През 1911 г. в България се настани Едит Леонон Дъглас. Тя идваше с образование от колеж в Колорадо, а преподаваше английски език и литература. Друг дългогодишен преподавател беше и г-ца М. Хаскел. От Солун през 1901 г. дойде със съпруга си Хадсън Холуей. Освен, че остава учителка до 1913 г. тя водеше и голямо неделно училище за деца.“[4]

Многократно американците изказвали мнение, че българското население не е запознато с истинското християнско учение и, че християнството се изпълнява само на битово ниво. Това е така до момента в който населението трябва да се организира срещу протестантите. Както пишат автори като професор Данова православие е синоним на националност (в случая българи). „Отпор от православните на пропагандата. Н. Матинчев, като се обявил за протестантин, съгражданите му бойкотирали търговията, а фурнаджиите по настояване на същите, отказали да му пекат хлеба. На хули и оскърбления бил подложен от по-крайните елементи Ив. Тонджоров. Обществото гледало с подозрение на тех. Така, читалището „св. Седмочисленици” давало вечеринка на 30.І 1874 г. и отдолу на обявата писало: „Входът е запретен за протестантите”. Обаче, тукашното население ни тогава, ни по-късно не прибегвало до насилнически действия, като в Ст.-Загора и Ямбол, където в 1858 г. и 59 г. счупили вратите и прозорците на мисионерските жилища, та се прибегнало до съдействието на властта и правосъдието, а некои от провинените били осъдени на 2-3 месеци затвор. Тук по-простичките хора и сега гледат на тех като на изменници на праотеческата вера, а по-интелегентните като на практични, които за интерес са станали такива или пък са заблудени мистици, които и най-дребните случки в живота си обясняват по свърх-естествен начин; некои пък (малцинството) им симпатизира, като намират религията им свободна от строгия формализъм и обрядност на православната черква. Духовните власти отначало не вземали особени мерки спремо протестантите, защото не вервали в успеха им и защото били заняти с черковната борба, па немало в града още и митрополит, който пристигнал есента на 1872 г. По-късно вече те почнали да проповедват в черквите срещу тех и да пишат в екзархията, па даже хората на последнята и сами предлагали некои средства. Така, екзархийския протосингел архимандрит Иосиф в писмото си до митрополит Доситей от 8.VІІ 1873 г. писал: „Добро би било да пишете на Негово Блаженство едно писмо , с което да му явите, че по причина на протистанската пропаганда в Самоков, както и по други причини, е нужно да се устрои час по-скоро едно какво да е богословско училище…”[5]

Единият от водачите на църковната борба е Авксентий Велешки, който е от самоковска фамилия. Той завещава пари за благотворителност и след неговата смърт 1865 г. тези пари са употребени за Самоковското богословско училище. Това училище създава първите кадри на църквата след Освобождението. Мобилизацията за цялото това начинание идва от страх и желание за „отпор“ на протестантската пропаганда.

„ Училищното настоятелство, в което влизали и свещеници, на 4.ХІ.1872 година условило за учителка г-жа Георгиева, Ралу, като ú забелезало да не споделя религиозните възгледи на мъжа си г-н Хр. Георгиев, който бил изпъден през учебната година от същото настоятелство за протестанските си убеждения. На 10.ХІІ 1873 г. екзархът писал в отговор на Доситея: „Протистантите да се увещават с добром, а не с насилнически мерки, защото туй ще им спечели съчувственици. Ако учителите ви са надъхани с протистантизма, епархиялният съвет да потърси други”[6].

 В отговор на митрополитското писмо от 29.ІІІ 1875 г. ето що писал екзархът: „В едно писмо от 29.ІІІ текущата година, Ваше Преосвещенство, ни явихте за действията на протистанската пропаганда в богоспасаемата Ваша епархiя и опастостъта, която ú приготовляват те. В него писмо, Ваше Преосвещенство, ни бехте притворили и едно оплакванiе от Банско окръжие против некой Иванчо Тонджоров, родом от Самоков, приверженик и проповедник протестонскый, който с своите проповеди был смущавал тишината и мирът на благочестивыте христиани. Ката получихме реченото Ваше писмо дадохмы на честното царско правителство един такрир и в него молихмы да се направи потребното за отстраненiето на реченныйт  Ив. Тонджоров от Банското окръжiи. Последствiе на тоя такрир честното царско правителство заповеда на Солунскыйт Вилаетлик, под ведомството на което се намира това место, да изпыта оплакванiята на християните и, ако гы намери действителны, да направи потребното и да яви всичко назад. Ный Ви притварямы в настоящето си братско писмо точен препис от това емирнаме до Солунскыйт Вилаетлик, комуто ся изпроводи миналата седмица, за да подействуваме за изпълненiето му пред местната гражданска власт. Ный желаемы при това Ваше преосвещенство да явите нам следствiятя на тая висока заповед. С това принасямы братскы-те си поздравленiя и оставамы на Ваше Преосвещенство Во Христе брат Антим ексарх Български.

Цариград, Орта-Кьой, 1875 юнiй 16”.[7]

Всичко това става в период, когато населението е под османска власт, но нещата не се променят особено, като отношение към американските мисионери и след Освобождението. Администрацията на Княжество България в много отношения е по-стриктна и и по-осторожна от османската. Идеята за държавност води и до престараване спрямо американските мисии по българските територии, а не само в Самоков.[8]+++3

„На 1881 год. 24.ХІІ. българския екзарх Иосиф писал с №95 от София тъй: „До Негово Високо-преосвещенство Святосамоковскаго митрополита Господина Доситея.

Ваше Високопреосвещенство!

Св. Синод в грижата си за подобрението на церковните дела на св. наша екзархия, за което бе и събран денье в София, не може да остави без своето отеческо внимание и това прискръбно явление в нашето отечество, че от неколко време насам в много епархии на Св. Екзархия са се появили разни пропаганди, които излъстват благочестивите христиане с иноучение и привличат некои от  тех в своите примки. За да се избави прочие св. ни църква от това душегубително зло, Св. Синод счита за нуждно да знае в какви размери се е разпространило това учение на разните пропаганди и какви мерки са вземени за неговото прекратяване. Следствие на това, Ваше Високопреосвещенство, Вие ще се постараете в непродължително време да ни изпратите точно изложение, ако има в управляемата от Вас епархия да се разпространява какво да е иноучение, за неговите размери, начинът на разпространението му, средата, где най-много се разпространява и какви мерки са вземени от Ваша страна за неговото изкоренение и прекратяване. Като верваме, че, Ваше Високопреосвещенство, нема да замедлите сказаното изложение ние се препоръчваме на светите Ви братски молитви и сме за всегда.

Любезни Ваш о Христе брат Екзарх българский.

София, 24-й декемврий 1881 г. Iосиф” № 95-й.

Самоковският митрополит отговорил на 30.І. 1882 год. №26 . Ще направим извлечение, защото е много дълго писмото. „В отговор на това Ваше писмо имам чест да отговора както следва:

„1) В управляемата от нас Самоковска епархия съществува протистантско иноучение, което се упражнява чрез две мисионерски американски протистантски училища … Мъжко Америк. научно Богословско заведение, което се основало и се подкрепява от америк. евангелско общество… и приготвя учители и проповедници; Американско дев. у-ще, което се е основало и подкрепява от някои христ. благодет. в Америка, а целъта му е да приготви девойки, които или чрез учителствуване или по други начини (?) да работят за образованието (?) и възвишението на женски пол в тези страни.

2) … Протестанското въ Самоков иноучение се заключава по настоящем въ пределите на учил. зграда и въ 4-5 къщи.

3) Казва се, че се разпространява чрез училището.

1)         Средата, отдето се разпространява американското протист. учение, е Самоков.

2)         … Още никъде нема да са се явили значително число.

3)         След дълги размишления и с опитни човеци допитвания дойде са до заключение, че по никакъв друг начин не ще може да се изкорени и прекрати това нещо, освен да се основе и отвори едно богословско у-ще…”. Както знаем такова училище бе открито в 1876 г., а след три години закрито. На 1883 г. отново се откри и престоя в Самоков цели 20 години до 1903 г., когато бе преместено в София. Не ще съмнение, че то упражни влияние върху населението и протистанството се ограничи. Тук се редактираха некои вестници и списания, като: „Селянин”, а после „Съветник”, „Църковен преглед”, „Православ. проповедник” и др. в тех покрай другите дописки и статии се помещаваха и такива с полемически характер срещу протесантите. Понеже напоследък материализамът силно успева в България, то, както протест, тъй и православните, редко вече спорят помежду си, а се опълчват срещу него.

            Ако си дадем строга сметка за пропагандата, ще видим, че сектанство и разцепление се култивира чрез нея между българите християни, защото искаме ли подобрение на христианството, требва да подобрим, да реформираме, самото православие. Обаче, протистанката пропаганда има и заслуга към нашия народ и частно към Самоков. Преведената от тех библия даде много добро четиво в ръцете на българина и повлия върху неговото морално развитие; тя и други някои издания на „Еванг. дружество” в „Зорница”  и др. като пръскаха на всекъде из Евр. Турция, един вид пропагандираха българската народност. Прот. пропаганда предизвикваше българското население да реагира, като урежда училищата си и отваря по-горни класове срещу техните – в Самоков се откри православна семинария главно заради тех. Църквата и тя до известна степен реагираше, като търсеше по способни свещеници. Много будни младежи постъпваха и постъпват в техните училища и, като работят в печатницата и дърводелницата, изкарват прехраната си и се изучават.        От 1 март 1930 г. окончателно американските училища се преместиха в София, а зданията на мисията в Самоков откупи библейското америк. общество.“[9]

През 1882 г. след направените промени програмата изглеждаше доста внушителна и отговаряше на съвременните изисквания:

Програма

I клас – закон Божи, числителница, алгебра, физиология, българска граматика, английски език

II клас – закон Божи, алгебра, геометрия, всеобща история, българска граматика, английски език

III клас – закон Божи, физика, славянски език, английски, химия и диплография

IV клас – закон Божи, тригонометрия, логика, риторика, ботаника, минералогия и астрономия

V клас – закон Божи, догматично богословие, умствена философия, нравствена философия, доказателства за християнството, гражданска икономия и педагогика

VI клас – закон Божи, омилетика, пастирско богословие, църковно богословие, църковна история, догматическо богословие, френски език

На следващата 1883 г. бяха приети „законите“, сиреч правилникът на училището, които с известни промени останаха  в сила чак до балканската война. Сравнени с правилата на българските училища, те се вместваха в рамките на една строгост, която на съвременниците не изглеждаше прекомерна, а наложителна.

19 май 1883

ЗАКОНИ

На Американското   научно-богословско

заведение в гр. Самоков

Член 1. Щом като се испитат желающите да постъпят в заведението, онези, които се удобряват да се приемат, отиват при съкровищникът, та плащат за учението си през първий терм, и като подпишат, че ще пазят училищните закони, те приемат от съкровищникът едно тело от тези закони и свидетелство, че се приемат за ученици в заведението.

Член 2. От учениците се изискува да присъствуват на сутрешните вечерните училищни молитви и на общите богослужения в св. Неделя навременно и благоговейно. Сутрешните молитви стават на 8 ¾ часа, и вечерните на 4 часа. …„[10]

През 1887 г. под редакцията на Мейбъл Сплитър започва да излиза детското евангелско сдписание „Детеводител“. Две години по-късно Андрей Цанов предлага Българското Евангелско дружество да започне издаването на списание“ Домашен приятел“. През 1902 г. се появява „Българско въздържателно знаме“ [11]

„Кларк и Морс били добри хора, но лоши учители. …през четрите десетилетия от основаването на училищата в Самоков до балканските войни през тях се извървяха дсесетки преподаватрели. Мнозина бяха американци. Някои стояха само по година в България. Други прекарваха целият си съзнателен живот в родината ни и ставаха по думите на съвременниците едва ли не „повече българи от българите“.[12]

През 1881 г. в училището дойде д-р Кингсбъри. Той трябваше да съчетава преподавателската и проповедническата си дейност с лечение на местните, но скоро осъзна, че Самоков не е някъкво затънтено селище в Анадола. откровено признаваше, че собствените му знания не могат да се конкурират със знанията на завършилите в Европа български лекари, та насочи вниманието си към т.нар. индустриален отдел.

През 1912 г. пристигна Рувим Маркъм. Роден в Канзас, завършил колеж в Топика, а после  богословие в Union Seminary в Ню Йорк и в Колумбийския университет. В Самоков бе намерен за подходящ да преподава математика.[13]

В Девическия колеж чак до 1911 г. властваше силната личност на г-ца Молтби. През 1907 г. дойде г-ца Инес Абът. Тя бе завършила литература и латински език в университета в Мичиган. Показа добри организационни наклонности и замести дългогодишната директорка, когато тя реши, че е време да се оттегли. Американката установи добри контакти с царица Елеонора. Свързваше ги поне видимо не само това, че и двете бяха протестантки, но и общият им интерес към благотворителността и подобряванетом на качеството на медицинскотообслужване в страната. В навечерието на Първата световна война тя влезе във връзка с Американския червен кръст, за да основе през 1915 г. първото у нас червенокръстко училище. Свой отпечатък остави и г-ца Агнес Мери Бърт. Тя бе родена в Битоля в семейство на мисионери. След като премина през Американския девически колеж в Цариград продължи да учи в Америка в Оберлин (Охайо). През 1899 г. стана учителка в Самоков. Известно време изпълняваше длъжността директор. През 1911 г. в България се настани Едит Леонон Дъглас. Тя идваше с образование от колеж в Колорадо, а преподаваше английски език и литература. Друг дългогодишен преподавател беше и г-ца М. Хаскел. От Солун през 1901 г. дойде със съпруга си Хадсън Холуей. Освен, че остава учителка до 1913 г. тя водеше и голямо неделно училище за деца. Прогресът в училището стана по-забележим, когато начело на заведението застана Лерой Острандер, бивш преподавател в Роберт Колеж. Той превърна училищата в съвременни гимназии. За да съвпаднат с изискванията в България той променя програмата и на двете училища. Започва да дава заеми на преподавателите които да могат да завършат университетско образование, изисквано по българските закони. Тенденцията беше постепенно да се назначават и учители българи.

Всяко учебно заведение си има правила, а американските са направени така, че да се разбират и да се спазват. Това личи особено ясно и от „Програмата на Американското научно-богословско заведение“[14] от 1900 г., в която са описани накратко неща, които биха заитересували всички бъдещи ученици. Това заведение е съставено от Американско дружество, както и от частни благодетели. Целта му е да се даде научно и християнско образование.
Тук проличава полезността на американското образование, без излишни думи и съвсем конкретно проличава „здравото стъпване“ на земята. Има два курса на обучение, които са основни: Научен (Шестгодишен, който го завърши получава диплом.)[15] и Богословски (Едногодишен, прибавъчен курс.). Съществува и т.нар. Избирателен курс(Ученикът може да учи предмети които желае, но с одобрението на учителите, не му се издава диплом, а свидетелство.) [16]

[1] Пак там, с. 388

[2] Приложението, стр. 108

[3] Приложението, стр. 90

[4] Докосвания до Америка, с.388

[5] Семерджиев, Хр. Самоков и околността му. Самоков, 2014 г., с. 88

[6] Пак там, с 88

[7] Пак там, 88-89

[8] Писмата са дадени от мен(б.а.) без съкращения

[9] Семерджиев, Хр. Самоков и околността му. с. 90

[10] Докосвания до Америка,  388-392

[11] Пак там, 89-90

[12] Докосвания до Америка, с. 388

[13] В приложението стр.108

[14] Виж Приложението, стр  116

[15] Пак там, стр 118

[16] Пак там, стр 119

Не се приемат по-малки ученици от 12 години. Кандидатът трябва да има свидетелства от местата на които е учил, както и свидетелство за добър характер. Приемът става с изпит по Български език, Краснописание, Землеописание, Числителница (до дробите) – и то тогава, когато има по-малки оценки от 80 на 100 от максималните.[1] Ученици се приемат в по-горен клас, като дадат изпит, това се прави тогава, когато няма бележка по правилото 80 на 100. До 17-та си година ученикът трябва да е подал заявление и да е получил „Свидетелство“ от Общинските власти за военна повинност (Американците отново стриктно спазват законите, този път на свободна България.). Който няма нравствено поведение не се държи в училището. Всеки ученик трябва да спазва училищните закони. Алкохол, пушене и пиене, игри на карти и комарджийство са забранени. Таксата е общо 305 Зл. лева, като съответно за учение 70 лева, за стая, топло и светло -25 лева, за храна, пиене и баня -210 лева.[2] Занаят се учи в отделна сграда, където има машини за печатарство и дърводелие. Освен финансово да се подпомагат, учениците придобиват полезни умения и знания.[3]Библиотеката през 1900 г, вече е имала над 100 тома, като е имало и музейна сбирка от фосили, камъни, над 100 вида птици, насекоми. В кабинета по физика се е учило Геомеханика, Хидромеханика, Магнетизъм и Електричество. В този кабинет е имало и телескоп (Според написаното в програмата „среден клас“.). В кабинета по химия е имало основен набор от уреди и съдове за провеждане на основни химични опити.

Учебната година почва в първия четвъртък на месец септември и завършва последния четвъртък на месец юни. От подобно издание е провокирана и Люба Ксенофонтова, която завършва курс и има диплом от това и начинание.[4]

Люба Ксенофонтова Смрикарова е родена на 13.10.1888 г., внучка е на книгоиздателя Димитър Хаджииванов Смрикаров. В роднински връзки е с по-известните самоковски фамилии Хаджигюрови, Хаджистамови, Зографски, Сребърникови, Хаджитонреви, Хаджикостови. През 1922 г. на 34 години се омъжва за художника Христо Йончев – Крискарец. Учила е във Втора Девическа гимназия в София. През 1913 г. се явява на допълнителен зрелостен изпит. Преди това до 1907 година е учила в Девическото американско училище (свидетелството и го доказва). В същото училище с пълен курс на изучаване на английслки език завършва и по-малката и сестра Екатерина Ксенофонтова Смрикарова. Запазени са учебниците, религиозни документи и голяма снимка на курсистките в това училище през 1910 година на която е Елисавета Ксенофонтова. През 1910/11 г. и 1911/12 г. Люба следва в ИФ на СУ. става учителка и работи като такава до 1922 г. От 1913 г. е учителка в Чирпан, 1914 г. до 1917 г.работи в прогимназията на с. Ветрен (Пазарджишко). През 1917г. до 1923 г. е учителка в самоковската Първа прогимназия „ Св. Св. Кирил и Методий“.[5]

Тенденцията беше постепенно да се назначават и учители българи. Повечето бяха възпитаници на самия самоковски колеж. Някои преподаваха и в някои от другите училища в Самоков. През 1911-1912 г. учителки в девическото училище бяха Надежда Терзиева, завършила колежа в Цариград, П. и К Сичанови, Надежда Гулуманова, Л и С. Кожбанови, завършили образованието си в САЩ. През 1914-1915г. учителският персонал на Девическия колеж броеше 21 души – от тях българи 18 души, а американци само трима. Петнадесет от преподавателите бяха жени, а трима мъже. Седем от тях преподаваха и в други училища в града. 15 бяха протестанти, а само 6 източноправославни. Качеството на подготовката им в общи линии отговаряше на изискванията към заведение от гимназиален тип – единадесет имаха висше образование, а един специално висше музикално образование.Четринадесет от преподавателите бяха получили образованието си вън от България.[6]

Самоков става център на протестанската пропаганда, като преди това са правени опити в Стара Загора и Пловдив. Интересно е, че протестантите и техните семейства са приети нормално, но самоковци не са давали децата си за обучение в това училище. Друга особеност е, че турската администрация, а и самите турци са гледали с недоверие на тези външни бунители на Раята.

В спомените си Сюзън Адлайн Хаус, съпруга на американския мисионер в Самоков д-р Джон Хенри Хаус, споделя: „Нищо чудно, че бяхме изнервени, тъй като по това време страстите бяха нажежени. На улицата учениците-момчета минаваха покрай турци, които си точеха ножовете и им казваха, че първо ще заколят протестантите.“[7]Трябва да се вземе под внимание обстоятелството, че тези спомени се отнасят за навечерието на Руско-турската война (1877-1878),…Очевидно не особено благосклонно е било мюсюлманското население, въпреки, че протестантите са признати като отделен милет в Османската империя и в повечето случаи мисиите им са съпроводени със заповед до управителите да ги защитават.“[8]

Въпреки консервативното си отношение към външните лица самоковци не са представили открито свето неодобрение, а прагматично са се възползвали от възможността да извлекат максимални ползи от пребиваването на чуждата мисия. Няколкото фамилии, които са дали своите деца за обучение са били отбягвани от българите, но това не е в някой краен вариант. Доктор Георги Чакалов, който е описал своят живот в книгата „Такива бяхме“ има само добри спомени от периода, в който е бил в училището на американците.

На фона на общото развитие на мисионерството по българските земи, Самоков е център на Американските мисионери, който се е задържал най-дълго (1872-1929г.). Като въпреки фактическия неуспех в прозителизма то може да се каже, че има значителен напредък, също като Робърт колеж в сферата на образованието, както и във възможността и до най-закътаните краища на българския етнос да се намерят деца, които да научат английски, да добият умения в занаят и да се запознаят с по-напредналата култура. Самоков е център от градски тип по времето на Възраждането. Това е едно сравнително по-просветено място, развило се като такова благодарение на икономиката. Хората, макар и консервативни посвоему са били „предприемачи“ по дух и не са имали нищо против да има и американско училище. Още повече, че знанията са си знания не само през гръцки, руски, сръбски, а и през английски. Затова е нормално, в този край да дойде новото и модерното, стига да не се посяга на вярата. „Самоков се превръща в център на дейността на конгресистите. В гарада започват да пребивават по една две години новопостъпилите мисионери, за да научат езика и да се запознаят с условията на работата сред българите. От тук започва и работата в Македония, където в Банско се прави първата българска протестанска община. Протестантски проповедник става Иван Тонджаров от Самоков. Създадено е училище за децата на протестантските семейства, като Марийка Генчова е назначена за учителка. 1871 г. тази община е призната от османските власти. Училището се развива добре и през 1875 година, вече се посещава от 75 деца. Следващата учителка, след Генчова е Керафинка Ушева, която учила преди това в Самоков. В свободното си време учителките работят, като мисионерки в резултат на дейността им грамотността в населеното място рязко се повишава.“[9]

От историческа гледна точка Самоков отдавна е преминал своя апогей, а ако е имало някакъв връх в неговото развитие, то това е бил периодът, в който американците са преценили, че „това е мястото“. Отговарял е за изискванията за чистота, липса на болести, добър климат, население за „обработка“, както и не на последно място “предприемчивост“. Върхът на пирамидата е в този момент, а той оказва влияние и върху общността на българите, които правят Семинария в отговор – от страх някой да не се „обърне“ в религията. В преподавателската си дейност американците използват шевната машина, дърводелския струг, хармониума, глобуса и телескопа. Българите търсят книгите и вестниците на протестантите, в което наред с прозителично-протестантското четиво е застъпено и светското. И какво ли самочувствие трябва да имаш, за да напишеш в мемоарите си: „той не би бил и обикновен проповедник в някое село в неговата държава” (Коментар на Георги Чакалов за Дж. Кларк.). Това е, след като е преминал колежа в Самоков и е бил в Америка, за да види кое и как. Колко бързо се забравя от къде си тръгнал. Добре, че баща му (на Чакалов), благодарение на групата американци, която отива в Батак след Априлското въстание; помага истински, като на 20-тината докарани деца намира нови семейства в Самоков. Но всеки реагира различно, когато премине трудното. Едни искат да забравят, а други помнят само доброто. Но факт е, че някои неща в Българя са се случили „въпреки” и не поради дипломацията, и наличието на американци е спомогнало да се развие държавата след Освобождението по този, а не по друг начин. И въздействието, макар и косвено е доста осезаемо, само че през дългите години „социалистически възход“ нещата бяха позабравени или нарочно потулени. И Робърт колеж, и училищата в Самоков, Пловдив, Стара Загора са оказали огромно влияние за развитието на учениците си, като свободни в рамките на новата държава България. И това е защото американците обичат да помагат на слабите (поне в ХIХ век).

„Затова и училищата им в Самоков и Ловеч се превръщат в образователни гимназии. Това обаче не е религиозен, а културен успех.“[10]  

[1] Пак там, с. 120

[2] Пак там, с. 121

[3] Пак там, с. 122

[4] Виж Приложението , стр. 87

[5] данните са от фонда за който отговарям- б.а

[6] Снимки на преподавателския състав, но по-късни от 1926 и 1929 г. виж в Приложението

[7]  Полимирова,М. Разпространението на протестантството в град Самоков и реакцията на населението.//Българо-Американски културни и поличически връзки презХХ- Първата половина на ХХ век, София, 2004 г., с. 76

[8] Пак там, с. 76

[9] Данова, Н. Ролята на протестантската етика за формирането на модерния етически кодекс на българите.//Балканите между традицията и модерността. ИК-Гутенберг. София 2009, 274-275

[10] Пак там, с.284