Българки мисионерки

Веселин Игнатов

Жени – мисонерки! При това – българки! Какво е това? Нали мисионерството по начало е мъжка работа? И, като казваме „мисионерки”, нали обикновено разбираме „съпругите на мисионерите”? Рядко са жените – същински мисионерки. Затова странно звучи и изразът „женски мисионерски дружества”. Надали са много и хората, които знаят, че в България е имало женски мисионерски съюз. Кратки сведения за него намираме във „Вестители на истината” на стр.135 и следващи. Там научаваме, че женско мисионерско дружество е създадено за пръв път в България в Пловдив през 1922 г. от съпругата на пастор Иван Сечанов – Йорданка Сечанова. Иска ми се да дам някои подробности за дейността на този съюз от 1935 до1949 г., за която разполагам с данни.

В средата на 1930-те години евангелската съборна църква в Асеновград е във възход. Към църквата има много дейно младежко християнско дружество, което през1935 г. чества 25-годишния си юбилей. Това дружество дава на страната 9 пастори – пряко и чрез потомци. Макар и без редовен пастор, църквата е много жива. На 10 май 1934 г. църквата е посетена от две жени – едната е тогавашната председателка на Съюза на женските мисионерски благотворителни дружества в България, Павлинка Димкова (по-късно по мъж Никова), дъщеря на известния в миналото евангелист Пано Димков. Другата е мис Берд, както е наричана тогава известната мисионерка Агнес Берд. Те събират жените от църквата и след като поговорили, им предлагат да образуват прицърковно женско мисионерско дружество. Идеята е възприета и веднага се записват с готовност първите 15 жени. Избира се временно ръководство в състав председателка Анета Игнатова, подпредседателка Цветанка Петрова, секретарка Мара Сендова и касиерка Стоянка Капарова. Приет е и устав – вероятно по образец, даден от Павлинка Димкова. Целта на дружеството е формулирана в чл. 3 от Устава: „Да групира всички съзнателни християнки, госпожи и госпожици, за да работят за разпространение на Евангелието между жените в отечеството ни и по целия свят.”

Посещението на мис Берт и Павлинка Димкова не е случайно. Те обхождат и други църкви, защото нуждата е налагала това. По онова време американските мисионери вече приключват своята дейност в България и започват да се изтеглят. Налага се да се подготвят местни кадри служители, които да поемат и продължат дейността им. Една от насоките на тази дейност е подготовката на библейски работници, главно жени. При липсата тогава на подготвени пастори, библейските работнички запълват нуждата от организиране на духовния живот в църквите ни. Тъкмо в тази област женските дружества играят важна роля.

Жените мисионерки от Асеновград започват да работят много сърцато за делото. На печата на сдружението им стои надписът „Женско мисионерско благотворително д-во – Станимака”. Впоследствие думата „благотворително”отпада, понеже не същестувала в приетия по-късно устав. Печатът добива текста „Женско мисионерско дружество – Асеновград”. Асеновградчанките поддържат най-близка връзка с жените от Пловдивската евангелска църква и двете женски дружества са толкова дейни, че седалището на съюза се мести от София в Пловдив. В устава на съюза от 1939 г. не е вписано конкретно седалището, но уставът е печатан за първи път в Пловдив, от което може да се зключи, че и централата е била там. В петчленното настоятелство фигурират две жени от Асеновград: председателката Анета Игнатова и касиерката Руска Иванова, две жени от Пловдив – Сийка Зяпкова, секретарка и Пенка Ив. Сечанова, деловодителка. Петата е Павлинка Никова, подпредседателка, от София. От София са и двете съветнички – Зорица п-р Д. Фурнаджиева и Райна Г. Попова. Административната работа на съюза се извършва основно в Асеновград. Съюзът не разполага с пишеща машина и всичко се пише на ръка. Циркулярните писма и окръжните се размножават на циклостил. За технически секретар на доброволни начала е привлечен младежът Руско Кабакчиев, който има красив почерк. По-късно той става пастор в евангелската съборна църква в Асеновград.

През времето на съществуването си ръководството на съюза с ентусиазъм изпълнява целите, поставени в устава му: да свързва в едно живо духовно цяло всички женски мисионерски дружества в България и да внася единство в тяхната дейност; да се грижи за религиозното, морално и социално издигане на жената; да организира всички жени-благовестителки при българските евангелски църкви; да събира средства за издръжката на подготвени за духовна работа жени библейски работнички.

Съюзът просъществува до 1949 г., когато е извършен погромът над евангелските църкви чрез арестуването и съденето на почти всички пастори. През този 15-годишен период е извършена не малко работа, въпреки неблагоприятните условия – войната, а след това идването на власт на атеистическите комунистически правителства. Ще изброя само някои от дейнностите.

Ежегодно от 1938 до 1948 г. (само за този период има данни) през месец февруари Съюзът организира специални събрания в рамките на Всесветския молитвен ден на жените. Изготвя се специална програма във форма на сценарий, за да може да се ползва и от жени, които нямат опит в служението. Обикновено се започвало с тиха хвалителна музика. Следвал ответен прочит на текст, изготвен от авторката на програмата или взет от Библията, после се отпрвят молитви от присъстващите, пеят се хвалителни песни с отпечатан текст и т.н. Разбира се, има и дискос в подкрепа на съюзната дейнност. В края на годината, обикновено през месец ноември, е честван Ден на женския мисионерски съюз. Той е използван да се пропагандират целите на Съюза, като пасторите са приканяни да съдействат на жените.

В продължение на около десет години Съюзът издава специални календари с портрети на забележителни мисионирки и кратките им биографии. Съюзът разпространява и някои книги с подробно описание на живота и дейността на бележити жени християнки.
Ценна придобивка за църквите и дружествата е издаването на колода от 100 библейски карти за ползване при вечеринки и социални срещи. Всяка карта е съдържала въпроси за някоя библейска личност и този, който събирал най-много карти, т. е. отговори на най-много въпроси, е печелил състезанието. Така се е изучавала библейската история по един забавен и приятен начин. Картите са редактирани от Пенка п-р Ив. Сечанова, която е филолог литератор по професия. Съюзът изпълнява усърдно и една друга своя основна цел – събира и изпраща редовно парични средства за издръжката на библейски работнички.

На края е редно да се споменат имената и на още някои жени – труженички за каузата на мисионерството в България. По-известни са: Мила Рилска от София, която посещава много места в страната, като изнася сказки и укрепва дружествата, Сийка п-р Васил Зяпкова от Пловдив, която превежда песни, включени в програмите за всесветските молитвени дни, Кина Вецигян от Пловдив приготвя някои от програмите за всесветските молитвени дни. Вера п-р Л. Мишкова от Пловдив е дългогодишна касиерка, а Надя П. Игнатова от Асенновград – дългогодишна деловодителка на съюза. Зорница п-р Д. Фурнаджиева и Райна п-р Г. Попова от София са дългогодишни съветнички в съюза.

Редакция: Весела Илиева