Кой и какъв трябва да е българския представител в Америка

За българския представител в Америка

Зорница, Г. 45, бр.12 (18.III.1925), с. 3.

Ст. Ватралски

Наближава година, откак съм в Америка, та познавам донейде как изглеждат нашите български работи от източния бряг на Атлантика. Важни случки и случайности като убийството на проф. Милев или нашествието (вчера) откъм Драгоман и Сливница, узнавам в Бостон тъй скоро, – да не кажа по-скоро, – както кога съм в Красно село.

Тези работи не изглеждат красиви. Но тук до неотдавна имахме едно нещо, с което можехме да се похвалим – българският пълномощен министър Стефан Панаретов.

Но професор Панаретов, както вече знаете, си е подал оставката по здравословни и други уважителни причини. Ще дойде ден, когато делото на г. Панаретов ще се оцени по заслуга, която не е малка, в тези трудни, поради войната, обстоятелства. Засега само ще кажа, че тая оставка е жизнено събитие за нашите сънародници в Съединените Държави. Всички българи и български приятели, които срещам в Америка, единодушно съжаляват за тая оставка. Министър Панаретов правеше чест на името българин, внушаваше уважение за малката България.

Ала сега засега, най-съществен въпрос е: Кой и какъв трябва да бъде неговият в Уашингтон (Вашингтон) наследник? Това не е съвсем лесно да си отговори. Постът Уашингтон не отстъпя по важност за нас на никой, с изключение, може би, на Лондон. Ние притежаваме сума хора за представители за в латинските, славянските и немските, но твърде малцина за англосаксонските сили, които днес играят – и утре ще играят – най-важната в света роля. Да, най-важната. Ако нашите държавни ръководители не съзнават това, те са набедени държавници, както бяха и техните катастрофални предшественици. Все-таки, за нашия представител в Америка, освен необходимите за всеки дипломат качества: обширни знания, държавническа предвидливост, уравновесен ум, тактични обноски и вежливо достолепие, – на българина, който ще представлява сполучно нас и нашите интереси в Америка, трябват още други две:

Първо, той трябва да владее добре английски език. Англичаните слабо, а американците още по-слабо учат чужди езици. Често дори самите държавни глави и министри не знаят, нито искат да знаят, чужди езици. Френският, който по нас се още смята за дипломатически език, тук едва ли има по-голямо значение от испански или руски. Министър в Уашингтон, който не знае английски, ще бъде принуден да предава и приема дори и тайните си чрез трети лица; и ще бъде постоянен другар и жертва на гавази и фалирали по разните посолства служащи. Грешка непростима ще бъде да се назначи човек, който не знае добре английски.

Второ, той трябва да разбира и да симпатизира с англосаксонската психика, или (вие го казвате сега) „манталитет“. Не само интимност, но и същинско разбирателство е невъзможно без това. За пример. Вчера, 22 февруарий, беше рожденият ден на Джордж Уашингтон, първият президент, „Отец на отечеството си“. Тоя ден е официален празник в Америка. Но понеже тая година попадна в неделя, той се и официално и популярно празнува днес, 23 февруарий, понеделник. Това се прави от благоговейно уважение към неделния ден. По също съображение те никога не правят избори в неделя. Може ли френският или славянският ум да побере и разбере това? На „интелигентния“ г. Балкански това ще се види дори смешно. Но само който разбира, че това поведение у англосаксонеца е искрено и свещено, може да представлява България в тая непонятна затърбухомислящите страна.

Аз подчертавам необходимостта от тия две качества. Без английски език психиката ще бъде слабоплодна. Но и без съчувствие с англосаксонската психика, езикът ще е половин език и ще даде непълни резултати.

Ако е потребно да обясня мисълта си с примери, ще кажа, че лице като покойния Ив. Ев. Гешов или Мих. Маджаров (ако беше по-млад) трябва да замести г. Панаретова в Уашингтон.

Във всеки случай, той трябва да е човек от първа величина. Америка днес има, и за дълго време, по известни причини, ще има надмощно влияние в Европа. Туй дава мярка и на важността на тоя пост. А тая важност трябва да накара Цанковото правителство да бъде твърде осторожно и разсъдливо в своя набор на подходящия за времето и мястото човек.

Бостон, Америка.