ВИДНИ СТАРОЗАГОРЦИ И РОБЪРТ КОЛЕЖ

На 16 септември 1863г. американските граждани д-р Хамлин и Кристофър Робърт(благодетел) тържествено откриват първата учебна година на колежа.

Главната цел на новото учебно заведение
е да развива интелектуалните и морални заложби на учениците. Основава се на религиозната веротърпимост и няма за задача да подкопава устоите на Изночноправославната църква. Така една институция на образованието в Цариград започва своя път, който има благотворно влияние и принос върху културната и политическа история на България.

Още през първите години

от откриването на Робърт колеж, П.Р.Славейков, учителствувал в Стара Загора и неин първи кмет след освобождението от османско робство е в течение на събитието и поддържа връзки с преподавателите на учебното заведение. В редактираните от него Цариградски вестник и в. „Македония“ отпечатва ежегодните обявления на училището за набиране на българи желаещи да се учат в колежа.

Във в.“Македония“ от 25 юли 1869г. четем за устроеното тържество по повод полагането на „крайъгълен камък на новата сграда на Робърт колеж – Цариград… строежът и откриването на училището – четем по-нататък – има значение и за нашия народ, тъй като в него се учат и български ученици“ Други броеве от същия вестник поместват дописки за годишните изпити и други тържества на колежа. Заедно с д-р Лонг (американски мисионер и педагог, пристига в България през 1856г. и се установява в Шумен и по-късно в Търново, а от 1863г. е в Цариград и малко след това става един от любимите преподаватели в Робърт колеж) и колектив. П.Славейков е един от първите преводачи на Светото писание през 1864-65г. Неговият син Иван Славейков, оглавява Министерството на Просвещението през 1901 г. В скръбна вест, по повод смъртта на Иван Славейков през същата 1901 г. четем:“…а в 1865г. постъпил в американското учебно заведение ROBERT COLLEGE в Цариград, курса на което свършил през 1871 г. с диплом „бакалавър на изкуствата“. Надъхан с патриотически идеи, въоръжен със знания, редки за онова време у нас, Иван Славейков, влиза в редовете на учителството и става ратник за просветата и свободата на народа си…“

За значението на Робърт колеж
четем и в предговора (написан от Андрей Пантев) към преведената у нас прзе 1980г. книга на Джордж Уошбърн Петдесет години в Цариград. „ Значителна роля в духовно-образователния живот на българите изиграва известният в миналото Робърт колеж…в нашия политически живот прониква траен респект към парламентарните решения, уважение към свободата на отделната личност и стремежът към самостоятелно поведение при възникващи политически ситуации.“ Преподавателите на колежа застават на страната на българите през.1376г., въпреки дебнещите ги опасности в Цариград“. ..Уошбърн, преподавател и автор на по­сочената книга, и д-р Лонг имат значителен принос и в събитията по време на Съединението през 1885г… Благодарение на Робърт колеж в

българския културен и политически живот
се включва една престижна интелигенция от негови възпитаници, които в продължение на двадесет випуска са преобладаваща част от дипломантите (а там се учат още арменци, гърци, турци и др)“ „ Изобщо българските ученици – пише в спомените си видният политик М. Маджаров – се отличаваха от другите по разсъдлива способност…Бяха най-силни по математика, философия и други приложни науки.“
Тези оценки за завършилите Робърт колеж важат в пълна степен и за старозагорците: Димитър Наумов, Стефан Черноев, на които признателни старозагорци именуват улици, а на Д. Наумов „…в края на тридесетте години издигат скромен и додстолепен бюст-паметник“. Същото учебно заведение завършва и старозагореца д-р Стефан Киров. Бил е много пъти декан на Юридическия факултет и два пъти ректор на Университета в София. Бил е един от запалените проповедници на пропорционалната изборна система и на административното правосъдие. Стефан Момчилов, съосновател на д-во „Добрий Самарянин“ Води безплатни уроци по английски език. Димитър Велчев, както своите предшественици, след Робърт колеж учи в чужбина и достига до високи постове в администрацията и банковото дело. Васил Ненов, роден през 1893г. е един от доста по-късните възпитаници на колежа. От недалечното Меричлери пък са братята Вълчо и Пано Шопови, които след учението си в Цариград заминават в Англия. При завръщането си Вълчо Шопов става кмет в Пловдив, а другият лекар пак там.
Имайки предвид имена на бележити българи, за които не веднаж се споменава в книгата на С. Радев“Строителите на съвременна България“ и на посочените видни старозагорци (а сигурно има и други достойни за уважение лич­ности) завършили Робърт колеж, можем да приемем с чувство на известна гордост, че именно те са дали основание на Джордж Уошбърни да запише в книгата си: ,,…г. Робърт умря, без да знае, че е изиграл важка роля в утвърждаването на една европейска държава.“