Ангелина Александрова

Едно почти забравено минало. За някои непознато, а за други – реално, тъй като споменът за една идеология, наречена комунизъм, е все още жив. Това е време, белязано с много жертви и проливане на невинна кръв. Една от целите на тогавашната държавна политика е да унищожи Църквата като институция и да я заличи като значим обществен фактор. Това се постига най-напред с компрометиране на църковните водачи, а после и с пораждане на недоверие към Църквата и вярата като цяло. Когато става въпрос за християнство, религия или Бог, властта преследва Църквата, без значение каква е тя: православна, католическа или протестантска.

След 9 септември 1944г. евангелските общности не спират да функционират, като проповядват още по-усърдно Христос и кръщават новоповярвали души. Това не убягва от погледа на комунистите в първото българско правителство след Втората световна война. Идеологията на комунистите влиза в противоборство с всеки алтернативен светоглед. В резултат на това, след като се справят с политическите си опоненти, те гласуват нов Закон за вероизповеданията и въз основа на него провеждат поредица от съдебни процеси, в които съдят християнските пастири.

Срещу всички водещи пастири са скалъпени обвинения в шпионаж. Те са подложени на нечовешки мъчения и от тях са изтръгнати самопризнания. Едни са осъдени, други – интернирани, трети са изпратени в концлагер.

Комунистите открито декларират, че са атеисти. Затова не могат да понасят християните, които проявяват открито своето послушание към Бога, а това води до неподчинение на комунистическата власт. Започват масови арести – първо на цялото ръководство на Обединените евангелски църкви, след това всички ръководители на деноминации, всички активни пастири.

Тези пастирски процеси са резултат от добре обмислена политика, внимателно подготвен удар срещу Протестантската църква в България. Знаело се как да се организира процесът, кога да започне, кога да завърши, колко души да бъдат обвиняемите, кой да отговаря за всеки детайл, за всяка стъпка от хода на делото.

Формалното обвинение било шпионаж. Това се скалъпвало много лесно, тъй като основатели на евангелските църкви са американски мисионери. Връзката с тях се проследявала и доказвала без проблеми.

Съгласно решението на Политбюро, се предвиждало да има четири процеса по различно време. Последният е през 1985 г.

Арестите започват през лятото на 1948 г., а присъдата на 15 от пастирите е произнесена на 8 март 1949 г. Четирима от тях са осъдени на доживотен затвор. Един е арестуван на гарата, друг – във влака, трети – в дома му. В продължение на 8–9 месеца пастирите са обработвани. През това време те са държани в Държавна сигурност. Крайната цел остава да се разгромят църквите, да се изтрие вярата в душите на хората.

Сред арестуваните е баптисткият пастир Трифон Димитров, който е един от мъчениците за вярата през комунизма. Той успява да победи комунистите с дълбоката си вяра в Бога. Димитров е високообразован – магистър по богословие и по икономика. Той служи в родния си град Русе до 1949 г.

«Трифон Димитров е роден в Русе на 02.04.1899 г. в евангелско семейство. На 14-годишна възраст се покайва. Завършва трети клас в Лом и средното си образование в Аме¬риканския богословски колеж в Самоков. Организира за първи път църква в гр. Попово, където работи една година и след това попада в Лом. Там е из¬бран за пастир и е ръкоположен на 24 години. Омъжва се за Катерина, родена в гр. Тулча. От Лом е изпратен в Казанлък, където е избран за съюзен председател и представител пред Дирекцията по вероизповедани¬ята. Преместен е отново в Лом, където издава списание „Евангелист“ в продължение на 15 години.

По-късно, в София, става евангелизатор и пътуващ проповедник към Баптисткия съюз. Дипломира се задочно в Хамбургската баптистка семинария, а след това завършва висшето Държавно училище за финансови и административни науки, както и бого¬словие и право при Държавния университет в София. Държи дипломната си проповед в аулата на Богословския факултет пред отбрана публика от клирици и граждани. След пастирския процес и петгодишен престой в лагер без съд и присъда той е назначен за пастир на Първа еван¬гелска църква в София, където е работил с успех близо 5 години.» Сяров, И. Познатата непозната църква. 2010.