Премълчаната история на убийството на Левски

Повод е книгата на Янко Гочев „Убийството на Васил Левски. Виновниците: Османската империя, Граф Игнатиев, Иванчо Хаджи Пенчович“.
В книгата въз основа на богата документална база са анализирани и осветлени важни моменти от биографията на Левски с акцент на залавянето и убийството му. Разбити са някои от най-тежките митове в българската история, свързани със живота и революционната дейност на Апостола.
Първият от тях е митът за липсващата правна система на Османската империя. От 1858 година действа Имперският наказателен закон, който по дух е един от най-модерните в Европа и е повлиян от френския наказателен закон. Обаче Османската правна система остава нереформирана по европейски модел. Тя е много тромава и корумпирана. Запазени са големи възможности за политическа намеса в работата на съдилищата както от страна на правителството, така и на чуждите дипломати (посланици и консули). Системното неприлагане, неспазване и нарушаване на османските закони е големият проблем за османското правосъдие през XIX век. Точно такъв е случаят с „делото“ срещу Левски.
Вторият мит, който е разбит е за българският народ като колективен предател на Васил Левски. Този мит е създаден, поддържан и отгледан целенасочено в продължение на десетилетия. Пропагандирането му води до неговото дълбоко проникване в съзнанието на българите. Според този мит българите са нация от предатели, станали бездушни наблюдатели на залавянето, осъждането и убийството на Васил Левски?!
Митът за българите като нация от предатели обаче няма документална подкрепа. Лъжа е, че Левски не е бил спасен, защото българският народ не направил нищо, за да го освободи въпреки малобройната му охрана. Тази лъжа е създадена с точно определена цел, за да настрои българите едни срещу други, да ги принизи и унижи, като ги противопостави на техния национален герой Левски.
За краткото време, в което се е разбрало, че Левски е заловен има разработени и дори приведени в действие доста планове за неговото освобождаване. Поради една или друга причина обаче те не са могли да бъдат успешно осъществени. Трудно е било за краткото време от около един месец да се организира акция с успешен изход. А опитите за спасяване на Апостола по дипломатически път удрят на камък. Въобще българите са направили каквото е било възможно според тогавашните им сили и обстановка.
Дебело трябва да се подчертае, че според свидетелства на съвременници на събитията охраната на Левски въобще не е била малка. Съратникът на Левски Христо Иванов-Големия говори за охрана от около 200 души конница в Търново. Захари Стоянов описва както охраната, така и маршрута на нейното движение. Според сведенията, които той е събрал и записал в биографията на Дякона турците успяват да формират цял въоръжен ескорт с численост 250 души, който конвоира Левски към София.
Специално внимание е отделено на двата неуспешни опита за спасяване на Левски, които обикновено се премълчават. В тези опити е заложена идеята за освобождението на Апостола чрез намесата на руската дипломация и зависими от нея лица. Опитът на д-р Рашко Петров да спаси Левски, търсейки както през 1863 година съдействието на руския вицеконсул в Пловдив българина Найден Геров се провалят. Причината е забраната на руския посланик в Цариград граф Н. Игнатиев на своя подчинен Найден Геров да използва служебното си положение за тази цел, макар вече да има прецедент и задържаният по същото дело Христо Стоянов, като руски поданик е освободен!
Този момент е много важен. Той доказва, че руските дипломати са в течение на разследването срещу българите и че са се намесили в полза на свой поданик, който е незабавно освободен.
Най-сериозният опит да се спаси животът на Левски е търсен чрез намесата на международната дипломация. Става дума за акцията на пратеника на Търновския комитет в Сърбия, който през януари 1873 година пристига със специална мисия и жалба, която трябва да бъде предадена на консулите на великите сили. Търси се съдействието за тази акция и на старите сръбски приятели Любен Каравелов и Панайот Хитов. И двамата обаче нищо не предприемат. Остават изцяло пасивни в тази акция за спасяването на Левски.
През 1872 – 1873 година нито Сърбия, нито Русия нямат намерение да спасяват Апостола на българската свобода, разобличил и двете държави като врагове на българския народ. Затова Любен Каравелов и Панайот Хитов като зависими от Сърбия и Русия лица в българското освободително движение бездействат. Това е още един щрих към техния облик на дистанционно управлявани от външни сили български революционери.

Comments

  1. Bibliata TB

    Днес от дякон Игнатий за поколенията ще остане не само споменът за един патриот и революционер, но и споменът за един чист християнин и духовник. Като скъпа реликва са запазени отрязаните му коси, кръстчето от Божи гроб, на което има снимка с неговия лик, „Бележника”, 150 писма, сабята и револверът му, дяконските богослужебни одежди в Сопотския манастир и горчивия спомен за изгубените тленни останки.

    НЕ е без значение и въпросът: бил ли е Левски масон, каквито хипотези се лансират, но и отричат, от някои изследователи. В потвърждение на тезата, че Апостола е бил посветен в масонските тайни съществуват засега само косвени доказателства: в примера на неговия живот и дело, в оставените от него документи и в предаваните до наши дни разкази на негови съвременници.

    Според една от версиите Васил Левски е посветен в масонството през 1861 г., в така наречената „Дружина на верните приятели”, своеобразно парамасонско формирование.

    През 1863 г. се завръща отново в България, след участие в Първата белградска легия на Георги С. Раковски, за когото се знае с достатъчно голяма достоверност, че е бил наш брат. Изследователи на живота на Левски правят паралели в приликите между масонската ложа и тайната организация на Апостола. Според тях паролите, шифрите, символиката, която Левски ползва при приема на нови членове, е твърде близка с тази на масоните или направо е преписана от тях. Известно е, че за своята дейност през 1866 г. в Букурещ той получава помощ от българина емигрант Касабов, който е масон.

    Левски е участник в изпълнението на големия масонски проект на Джузепе Мацини, наречен „Млада Европа”. В ония времена той е целял национално освобождение на народите, национална независимост, свобода, човешки права. На практика тази цел тогава е постигана с революции. Затова някои изследователи казват, че Левски несъмнено е принадлежал към такова тайно общество. В потвърждение на това е и показателното обръщение: „Брате”, което Левски ползвал често.

    Известните исторически данни не позволяват да се продължи повече с аналогиите, освен ако не се преследва потапяне в сферата на догадките и легендите, достигнали до наши дни.

    Накрая ще спомена само един от тези спомени-легенди – нещо, случайно установено от мен преди десетина години. Още с влизането в дома на своя приятел Васил Джананов в днешното павелбанско село Габарево, за да основе през 1869 г. таен революционен комитет, Васил Левски с изненада се загледал в газената лампа, донесена от чужбина, взел я с лявата ръка, положил я на гърдите си, а с дясната описал бавно християнски кръст и загледан в тавана възкликнал:

    „О, светлина… Това е бъдещето на България!”

    Тази газена лампа стои и днес, запазена в превърнатата в селски музей Джананова къща. Всеки от нас може да отиде в нея, да я вземе с лявата ръка, да я положи на гърдите, да погледне високо и да повтори думите на Апостола.

    Ще прозвучи ритуално, по масонски, нали?

    _______________________

    1 Орар – дълга, тясна лента от плат, атрибут на церемониалното богослужебно облекло при дяконите, която те носят прехвърлена през лявото им рамо. Подхващането и повдигането на нейния преден край служи в определени моменти като ритуален знак, отправян от дякона към останалите участници в богослужението, в това число и към богомолците-миряни.

    2 Хиротония – ритуален акт на ръкополагане, с който се извършва предаване на Божествената благодат при посвещение в духовен сан на дякони, презвитери и епископи.

    3 Таксидиот – пътуващ монах, който изпълнява заръката да събира помощи за манастир и да кани поклонници. Таксидиотите са принадлежали към така нареченото „черно духовенство”, но са прекарвали голяма част от живота си извън затвореното пространство на манастира, в светска среда, осъществявайки богослужебна и просветителска мисия.