Печатарите арменци в Цариград през Възраждането

Приноси за българската духовна пробуда
Печатарите арменци в Цариград през Възраждането
Доц. д-р Петър Парижков

През втората половина на XIX в. в Цариград работят 7 печатници – собственост на арменци. Те издават общо 202 български книги, с което принасят неоценими заслуги за просвещението на българския народ, за неговото национално самосъзнание.

В печатницата на А. Минасиян (Минасов, Минасоглу), снабдена с нов български граждански шрифт, се печатат вестниците „Гайда“, „Македония“, „Право“ и сп. „Зорница“; книгите „Психология или душесловие за децата“ (3 изд., 1861) и „Нещо за безкнижнити человеци“ (4 изд., 1862) от Ботйо Петков – бащата на Христо Ботйов, и др. Според акад. Никола Начов в нея са отпечатани общо 83 български книги.

Печатницата на Агоп X. Бояджиян, изучил типографския занаят в Америка, „изважда на свят“ 21 български книги.
Един от най-изтъкнатите представители на арменската колония в Цариград е Тадей Дивитчиан или Дивичиан (1810-1878) – издател, печатар и книжар. Роден е в Цариград, „дето имал и къща“, както пише акад. Никола Начов, и продължава: „Много обичал българите. Доста е служил на нашата млада книжнина. До Освобождението името на дяда Тадея било доста известно в България, която в продължение на 30-ина години бил навред обиколил, до Галац, Ниш и в Македония дори. Почти всички цариградски българи лично познавали стареца; на мнозина българи печатари в Цариград е услужвал и мнозина български книжари взимали от него на почак (т. е. със заплащане след продажбата – б. м., П. П.) по много книги, които разнасяли да продават по градове и панаири.“

Тадей Дивитчиан общува и има съдействието на Неофит Рилски, Найден Геров, Иван Богоров, Ботйо Петков, Сава Филаретов, Петко Р. Славейков, Тодор Бурмов – редактор на сп. „Български книжици“ през 1860-1862 г., на д-р Стоян Чомаков – един от ръководителите на църковно – националната борба, на Гаврил Кръстевич и др.

През 1844 г. Тадей Дивитчиан става стопанин на първата българска печатница в Цариград „Славяно-болгарска типография – Трудолюбивата пчела“, основана през 1842 г. Първоначално той е и леяр, и словослагател, и коректор, и печатар. Има само една дървена преса. Постепенно създава и букволеярна, снабдява я с български, арменски, гръцки и френски букви от различни шрифтове – „църковни“, „граждански“, набавя американска пресмашина, оборудва ксилография, доставя прибори за клишета и стереотипия. Три наборни от дела работят в нея и цех за подвързия, за да смогнат да надвият на бързопечатната машина, взета от американски мисионери. През 1848 г. тук се печатат първите 19 броя на „Цариградски вестник“, редактиран от Иван Богоров.

До Освобождението Тадей Дивитчиан отпечатва 72 български книги от Ал. Екзарх, А. П. Гранитски, Ст. Робовски, Панарет Пловдивски и др. Издава „Буквар или началное учение за децата“ от К. Огнянович (1844), „Първичка българска словница“ от Ив. Богоров (2 изд., 1848), „Майчин язик“ на братя Кузман и Петруш Шапкареви (1874), както и други учебници, календари, брошури. В ония години календарчетата се ценят и търсят. „Единственият издател на календарчетата – пише Илия Р. Блъсков – бе цариградският книгопечатар Тадей Дивитчианов“. Той отпечатва „Календар за 1867 редовна година. С предвещание на астронома Казамия“. В съобщение, публикувано във в. „Право“ (г. IV, No 38 от 15 септември 1869 г.), Тадей Дивитчиан напомня, че „всяка година са печаташе нашето годишно календарче, за което от две години насам бяхме преставали. Нъ ето сега пак захванах и за идущата 1870-та година напечатах. Ще са намира за продан в печатницата на Везир-хан No 200.“

Тадей Дивитчиан сам разпространява изданията си. Като пътуващ книжар посещава Русе, Ниш, Македония. Отваря своя книжарница и на Узунджовския панаир. „При нас често дохождаше пресипналият Тадей Дивитчиян – арменец, с когото баща ми добре се познаваше и от когото купуваше за продан в дюкяна си в Стара Загора календарчета и други разни книги, между които и църковни“ – свидетелства в спомените си Атанас Т. Илиев.

Тадей Дивитчиан е автор и съставител на „Буквар или началное учение за деца“ (в 3 издания от 1859 до 1865). Дейността му в полза на българската кауза не остава незабелязана от турските власти. Той е арестуван, а печатницата му – затваряна. Но благодарение на неговите широки връзки с дипломатическите мисии на Русия, САЩ и други държави запазва типографията. Да извадим от забравата и да си спомним с признателност името и делото на арменския печатар, издател и книжар, заслужил за нашето духовно възраждане…