Изготвил: Михаела Донкова 
Спец.: Европейски Югоизток, I курс
Ф. № 1046, гр. София, септември 2013 г.

                  „И тъй, идете, научете всички народи,

като ги кръщавате  в името на Отца и Сина и Светаго Духа,

и като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал:

 и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света.“

Свето Евангелие от Матея 28:19-20

Историята на християнската църква[2], която започва в началото на новата ера, определена като ерата на Иисус Христос, във вековете разкрива и установява нейното разделяне на три основни клона на развитие, а именно източно православие, западно православие и протестантство. Темата на моята работа е присъствието на американските мисионери в Пловдив от появата им в България в първата половина на XIX век, като влияние на протестантството и построяването на най-голямата на Балканския п-в протестантска църква в града в началото на XX век. Какво знаем за протестантството? Основното му проявление е проповядване и издигане на Библията като единствен източник на живото Божие слово и оттам издигане живота, смъртта и възкресението на Иисус Христос, на чието име се наричат всички негови последователи „ християни“[3].

Годините, в които българския народ започва да отърсва веригите си от османско иго, съвпадат с началото на повсеместното влияние на протестантското мисионерство по целия свят. В трудовете „Докосвания до Америка“, „Американски мисионери сред българите 1858-1912“, “Библията и българското възраждане“ и др. виждаме тази историческа среща между българския народ и американските мисионери. Прочути личности, високо ценени през XIX век са мисионерите Уилям Кери, Дейвид Ливингстън, Алберт Швайцер, Хъдсън Тейлър, и др. Протестантската църква има влияние върху голяма част от света, най-вече в страните на американския континент, Великобритания с нейните владения и др. Германия пък е люлката на протестантската реформация в Европа.

Земите на България в периода, който разглеждам през XIX век, са под многовековното иго от Османската империя, религиозната зависимост от гръцкото патриаршество и националното събуждане и надигане за освобождение от тези две владичества, поставили българите в изолация от напредъка и развитието на европейските народи.

Влиянието на мисионерите в българските земи се очертава като навременен отклик на нуждата от свобода, чрез духовна и религиозна подкрепа. Първото нещо, което те правят е преводът на Библията на български език. Българския православен народ, вече можеше да се отърси от гръцките фанариоти и тъмнината, която скриваше знанието за християнския Бог, чрез неразбиране езика на гръцкото свещеничество[4].

Това, което американските мисионери отчитат в Бостон, в своите доклади за България е нуждата на българите от образование и европейска култура. Така заедно с превода на Библията на български език, своевременна се оказва помощта им на превод и отпечатване на българска възрожденска, светска и образователна литература. Идеята за протестантското училище, която реализират в Пловдив (втори по големина град след Цариград в Европейска Турция, описана в учебната му програма) е последвана от прекрасните пътеписи, изпълнили мисионерския дневник. И накрая построяването на най-големия протестантски храм на Балканския п-в (пак в Пловдив), засвидетелстващ неустоимото присъствие на любовта им към този народ, която с особена сила тежи в помощта, голямата подкрепа, милосърдие и съчувствие към българите в съдбовния им трагичен вопъл след Априлското въстание.

Според монографията на Георги Генов „Американският принос за възраждането на българщината, с особен оглед към личността на Илайъс Ригс“ „в началото на XIX век, интерес към Балканите е проявен от англо-саксонските протестанти. Няколко мисионерски общности изпращат в Леванта свои представители, които имат за главна цел евангелизацията на хората в този край на света. Това са Английското библейско и чуждестранно дружество (АБЧД)[5], в което участват британски и американски мисионери, основан през 1804 г.“[6]„ и Американски съвет на пълномощниците на мисиите в чужбина (по-нататък Американски съвет), който е създаден в Бостон през 1810 г. Основната им задача е да предадат Божието слово на тези народи на техния собствен език. Това налага да проучат обстановката в района: народностните взаимоотношения, езиците, обществените нрави и традиции..“[7]

„За българите, като отделен народ със своя характеристика в Османската империя, мисионерите узнават от представителите на вече действащото сред тях Британско и чуждестранно библейско дружество. Тяхното присъствие сред българското население датира от втората половина на ΧΙΧ век, когато се установява специална българска мисия на Американския съвет.“[8] Авторите на труда „Докосвания до Америка“ Иван Илчев и Пламен Митев споделят, че „мисионерската дейност в българските земи не се осъществяваше стихийно, а организирано и целенасочено. В общи линии Американския съвет в Бостон опираше своята дейност на опита на проповедници на Христовата вяра, работили сред различни групи народи и в различни географски и политически условия. Поуките от вече преживените успехи и провали послужиха на ръководството на съвета да изработи някои общи правила за работата на американските протестантски мисионери, независимо в коя част на света щяха да бъдат изпращани те…В съответствие с приетите от Съвета правила, първите мисионери в дадена страна получаваха за задача да се запознаят с обстановката на място, след което пристъпваха към откриване на съответната мисия. Впоследствие тази мисия включваше по-обширен регион, издирвайки най-подходящите селища за създаване на мисионерски станции[9].“[10] От значение е и изследването на Татяна Несторова, която в своя труд „Американските мисионери сред българите 1858-1912г.“ „вижда и съзнателни усилия на мисионерите в българските земи да променят религиозната ориентация на цял един народ. В нейната работа, проблемът е разгледан многостранно, като се очертават различните области на дейност на американските пратеници. Проучването й е от основаването на българската мисия в Одрин на 16 юли 1858 г. от семействата на Чарлс Морс и Теодор Баингтън до периода на Балканските войни 1912-1913 г.“[11] Във всички исторически извори за американските мисионери в България, се откроява името на един скромен американец, “роден през 1810 г. в Ню Провидънс в щата Ню Джърси“[12]. Това е Eлайъс Ригс, мъжът, който отдава целия си живот за духовното просветление на българите, най-вече в превода и редакцията на Библията на български език. „Елайъс Ригс е водещ сред малката група американци, които опознават България. Той установява близки отношения с някои българи като Константин Фотинов, Неофит Рилски и др. като има отношение към тяхната съдба. Неговото сътрудничество с журналиста К. Фотинов започва в Смирна в началото на 40-те години и с негова помощ Ригс научава български толкова добре, че двамата написват „Бележки за граматиката на български език“. Мисионерите помагат на К. Фотинов да издаде своето списание „Любословие“. Чрез Фотинов, Ригс се свързва и работи с Христодул Костович и Петко Р. Славейков. В резултат на работата с тях и с д-р Алберт Лонг, в течение на 10 години, през 1871 г. е публикуван първия пълен превод на Библията на новобългарски език.“[13] По-късно, Елайъс Ригс е в тясна връзка и със семействата на мисионерите Джеймс Кларк и Уилям Мериъм, основали мисионерската станция в Пловдив.

В поредицата от изследване за мисията на американските мисионери в България, откривам в труда на Пенка Ангелова „Преподобният д-р Джеймс Ф. Кларк в Пловдив“: „Конкретно решение за станция в Пловдив е взето на 12 март 1859 г. от мисията в Константинопол (Истанбул) и по-късно тук са изпратени Уилям Мериам и Джеймс Кларк със съпругите си. „На 22 октомври 1859 г. в Пловдив се открива такава станция. Благодарение на записките, направени от Дневника на Уилиъм Мериам, писмата и докладите до централата в Бостън, и други източници днес могат да се възстановят много и интересни моменти от живота и дейността на мисионерите. Заедно с тях в Пловдив пристига и техният помощник-книгопродавец, който отваря книжарницата им в един хан. Тук, в техния дом, както и в кафенетата двамата мисионери първоначално имат възможността да се срещат с местните хора, и да обсъждат с тях религиозни теми. В много скоро време са продадени 150 екземпляра от Новия завет на български език. Кларк възприема една линия на непрекъснато разширяване на своите контакти с изтъкнати български дейци, заема се да преподава музика в Средоточното училище “Св. Кирил и Методий” и английски език на учителя Йоаким Груев. Установяват се контакти с Найден Геров, Цоко Каблешков, Павел Куртович, мнозина младежи и пр. Когато д-р Стоян Чомаков[14] през месец април 1861 г. заминава за Цариград като представител по църковния въпрос на Пловдивската българска епархия, мисионерите го снабдяват с препоръчително писмо до Цариградската мисия. Това писмо е и един своеобразен начин мисионерите в Пловдив да изявят категоричната си подкрепа за българите и в средата на тази година окончателно да скъсат с гърците.“[15] “С жив интерес д-р Ригс обясни работата на Съюза, и каза, че ако тези владици и народа са готови да приемат словото Боже за единствено правило на вярата и живота, Съюзът щеше да им помага. Д-р Чомаков втренчи очи на д-р Ригс, но като разбра, че помощ щеше да им се даде само по тези условия, светлината изчезна от очите му. Тази среща вероятно се е състояла по време на годишното събрание в Константинопол в края на м. май 1861 г. Действително в столицата протичат известни преговори между протестантите и български представители по църковните дела, но те не завършват успешно.“[16]

По изключително живописен начин Пенка Ангелова ни уведомява за установяването на мисионерските семейства в пловдивската станция. „Семейство Кларк по това време е все още в Бостън и на 13 юни отпътува от там на борда на кораба “Raсehоrsе“. След презокеанското пътуване на 28 юли те пристигат в Смирна (Измир), на 21 септември са в Константинопол и на 30 септември в Адрианопол (Одрин), където се срещат със семейство Мериам, за да се отправят към своето местоназначение. Мериам е този, който се заема с намирането на къща, подходяща за резиденцията във Филипополис (Пловдив). На 18 август той прави първото си пътуване от Адрианопол до града на тепетата и успява да наеме под наем за три години къщата на един грък. Договорът обаче много бързо е развален от натиска на гръцкия владика и гръцките свещеници. “В гръцките църкви всички протестанти и всички, които имат нещо общо с протестантството…били анатемосвани без да се пестят сили.” Но с помощта на Американското консулство в Константинопол, е получено везирско писмо, с което Портата (правителството) препоръчва мисионерите на пашата на града. При повторното си отиване във Филипополис, в началото на октомври Мериам наема къщата на А. Загарлията, намираща са се на Джамбаз тепе. И така на 22 октомври 1859 г. с талига в Пловдив пристигат семейство Кларк, придружени от г-жа Мериам и се настаняват в общата им квартира. Още на 25 октомври пашата им изпраща своите поздрави и уверения, че ще ги покровителства при отсъствието на представители на американско и английско консулства тук. В първия си доклад до централата в Бостън от 21 март 1860 г. двамата мисионери показват завидна информираност и ориентираност по отношение на мястото, в което попадат. Те описват града, разположен на река Марица в сърцето на древна Тракия, като изграден в стил, типичен за турските градове.“[17]

Редовната кореспонденция между станцията в Пловдив и Американския съвет в Бостон, в която мисионерите дават подробен отчет за работата си, като споделят всички свои намерения и очаквания, се вижда в техните пътеписи и доклади. Това са ценните исторически извори, документирали ролята на мисионерите в Пловдив през това време, в книгата „Американски пътеписи за България през XIX век“.

…Из пътеписите на мисионерите в Пловдив…

Изглед от Филипопол 1870г.: “Джеймс Кларк[18] пише, че Филипопол има около 30 000 жители, половината от тях турци, 9 000 православни българи, 2 000 българи-католици, 2 000 са наричани гърци, а останалите са главно евреи и арменци. В града кипи голяма предприемаческа дейност, търговия с околната област, както и преки връзки с Манчестър (Англия), Виена и други европейски градове. Под управлението на неговата администрация са 6 големи града, 9 околийски града, и 940 села с общо население от 650 000 жители. След Константинопол, Филипопол вероятно е най-важният духовен, образователен и политически център на българите, чиято численост е от 5 до 7 милиона души. Кларк пише още, че „мисионерското училище, което започна да действа от 1860 г. има почти 80 ученици. Неговата цел е да оказва върху учениците цялото възможно християнско влияние като им дава заедно с това едно солидно образование, базиращо се на основни научни знания и доколкото е възможно, те да станат радетели за християнска работа сред своите съотечественици. Учениците учат около 4 и половина години и след като го напуснат работят като книгопродавци, пътуващи книжари и проповедници. Молитвените събрания по пладне, които започнаха през януари 1867 г. и продължиха до затварянето на училището през юли 1869 г., упражниха благотворно и възродително действие.“[19] „Учители в училището са: д-р Джеймс Ф. Кларк, Й. Миланович, д-р Хенри К. Хаскел (мисионерът, заместил У. Мериам след неговото убийство) и Андрей Ст. Цанов, който е едновременно ученик и учител.[20].“[21]

От доклада на мисионерската станция в Европейска Турция-1862 г.: „Братята от Пловдив пишат: опитът от две и половина години ни убеди, че желанието на Американския съвет на мисиите, както и на всички интелигентни християни за евангелизацията на българите, няма да се осъществи бързо. Толкова дълбока е духовната и умствена тъма, толкова разпространено и силно е суеверното почитание на старите църковни форми и ритуали, проявявано навсякъде от българите, освен това при условията на борба на народа с хищническо правителство и покварено, ненаситно духовенство, че ние не можем да очакваме нещо повече от постепенна реформация. Без да бъдем притеснявани от когото и да е било, беше ни позволено да проповядваме Евангелието през цялата година, да разпространяваме Божието Слово на няколко езика, да посетим голям брой градове и села в областта, да обучим няколко младежа на полезни знания и особено на истините на Библията.“[22]

Из дневника на пътуването на преподобния У. Мериъм: „Напуснахме Филипопол и на залез слънце пристигнахме в Татар Пазарджик. Настанихме се в дома на един от нашите ученици. Гостуваха ни десетина млади мъже и разговаряхме с тях относно Новия Завет като им дадохме няколко брошури. По-късно влязох в новата православна църква, където разговарях с един от двамата свещеници, много искрен, но и много невеж човек. Той каза: „Ние се наричаме християни, но не знаем нищо за християнското учение, изцяло сме пасивни и далеч от него. Хората са по-просветени от свещениците и няма да ги слушат, нито ще бъдат водени от тях. Ние, свещениците, не проповядваме по две причини: не знаем как, а когато го правим, хората не ни слушат. Изпълняваме нашата работа само заради насъщния. Нямаме надежда, че нещата ще станат по-добри. Не се молим.“ [23] „Като описва работата в Пловдив[24], г-н Мериам споменава за учениците от училището. За четирима от учениците-пансионери под грижата на г-н Кларк са „отбелязали забележителен напредък“.„Тяхното усърдие в учението – се казва в писмото – и особено тяхното искрено желание да проповядват Евангелието на своя народ ги окуражава много“. Господин Кларк води библейски клас за български младежи, събиращи се в неделните вечери, чийто брой се увеличава и чийто интерес се засилва от ден на ден. От 12 до 15 души посещават доста редовно молитвените събрания“.[25]

Писмо от 1863 г. Пловдив: „Тази година съществуването на това място беше белязано с Божията благословия на мисионерското дело и неговото постоянно благоволение посред тежките загуби – насилственото отнемане от нашата среда на скъпи приятели (има се предвид убийството на мисионера Уилям Мериам през юли 1862 г. край Харманли от разбойници пред очите на неговата съпруга). Неделните служби бяха посещавани средно от 12 души, а неделното училище от 8. Неофициалната вечерна неделна служба беше посещавана от много младежи, които не можеха да дойдат през деня. Наблюдава се засилване на сърдечното отношение (към мисионерите) от страна на представителите на различни народности и предразсъдъците по отношение на протестантизма бързо се разсейват, но българите продължават да показват твърде малка готовност да възприемат Библията като слово Божие и да търсят избавлението си чрез Спасителя. Стремежът им да бъдат припознати като отделен народ, особено сред образованите класи е толкова силен, че затваря съзнанието им за чисто духовни помисли. Поведението на младежите в училището подхранва надежди, че някои от тях са изпитали възродителното действие на Святия Дух. Макар да се сблъскваха с доста противодействие, учениците без да се страхуват да бъдат наречени протестанти, като се трудеха искрено с всичките си сили, успяха да продадат 652 екземпляра книги, най-вече Святото писание…Нужни са повече карти, глобус, помагала и най-вече подходяща сграда.“[26]

Според поредния „доклад на преподобния д-р Кларк за времето 1860-1869 г. през училището преминават 78 ученика, а данните от дневника на Йовчев[27] дават възможност да се уточнят някои от тях. Тяхната по-сетнешна реализация като пастори, лекари, учители и общественици оправдава положените усилия. През 1871 г. д-р Джеймс Ф. Кларк премества своето училище в Самоков. Към Пловдив отново се завръща след трагичните събития от април 1876 г. Той е първият чуждестранен наблюдател, посетил Батак и повече от 30 пострадали селища за времето юли-септември 1876 г. Съставя подробен доклад за пораженията и жертвите в общо 56 селища. По препоръка на видната английската филантропка лейди Емили Ан Странгфорд, през следващите 6 месеца, той работи като координатор при разпределянето и разнасянето на помощите, предоставени от няколко благотворителни фонда, за пострадалите в Пловдивска област.“[28]

В края на XIX век и началото на XX век с помощта на американския мисионер Георг Марш се изгражда и евангелската църква на ул.„Лейди Странгфорд“ № 21. „През 1900 г. по времето на кмета Никола Чалъков, бива закупено мястото за строежа. Много кубици скална маса е трябвало да се извадят, за да се разчисти площадката. Този камък, оформен от сръчните ръце на майсторите-каменоделци, е вложен после в стените на църквата. Строителството е много отговорно и сложно и продължава три години. Църквата е завършена и тържествено осветена през есента на 1903 г. Безспорно най-голяма заслуга за построяването на протестантската църква в Пловдив има американския мисионер д-р Георг Марш. Според описанието на Никола Алваджиев в неговата „Пловдивска хроника“, той е висок мъж, с приятна и одухотворена външност, добродушен и кротък. Живее в каменната къща на западния склон на Сахат тепе, известна тогава под името американската къща. Георг Марш пребивава дълги години в Пловдив, тук почива и бива погребван през 1913 г., доктор е по философия и богословски науки, но и виден архитект в родината си. Протестантската църква в Пловдив е построена по съставена от него проекти и под вещото му ръководство. Той има и особената заслуга, че успява да издейства голяма парична помощ от Америка за изграждането на църквата. През годините 1890-1907 г. пастор в пловдивската протестантска църква е Иван Сечанов, човек с висок авторитет, с широки познания, завидна култура, завършва Робърт Колеж в Цариград. Строителите са българи, ръководени от чужденците, много взискателни към качеството на строителните работи. Младият майстор Славо Райчесвки от село Славейово, амбициозен родопски дюлгерин сам сформирва група от побрани познати на него майстори и поема строителството. Протестантската църква е уникален паметник на архитектурата и на строителното изкуство. Тя е единствената сграда в Пловдив, построена в този стил – неоготика. Фасадните стени са изпълнени от фугирана каменна зидария, от обработени блокове, с пояси от видима тухлена зидария. Външна мазилка е използвана само по корнизи, по рампи около врати и прозорци, конзоли и по някои други малки декоративни елементи. Прозорците и външните врати са метални и са доставени от чужбина, както и красивите витражи, които придават особено очарование на вътрешната архитектура. Много от строителните материали, като цимент, желязо, тухли и керемиди са внесени от Италия, Франция и Англия. Силният наклон на покривa създава много затруднения, защото всяка керемида трябва да бъде продупчвана и завързвана с тел. Интериорите на църквата са подчинени на духа на протестантската религия, пределно изчистени и лаконични, но въздействащи като пространство.“[29]

И сега в града на Тепетата, една от любимите сгради на пловдивчани е евангелската църква на ул. „Лейди Странгфорд“ № 21. Всяка сутрин кварталът се събужда от приятния меден звън на църковната камбана. В неделната и седмична служба, млади хора, деца и възрастни семейства изпълват двора на църквата, обграден от високите каменни зидове, подпиращи склоновете на Сахат тепе. На входната пътека, опрени на зида има три огромни мраморни плочи. На тях са изписани с изящни английски букви имената на семейство Уилям и Сузан Мериам и с български букви надгробната плоча на Георг Марш. При разговорът ми с младия пастир на църквата Иван Стоицев, през м. май тази година, той сподели: „Централното място в Протестантския храм е амвонът, от където се проповядва Божието слово, записано в Библията“.

Така основната нишка на влиянието на протестантските мисионери върху българите и конкретно в Пловдив, от идването им в средата на XIX век до ден днешен е проповядването на Библията и всичко свързано с нея.

Цитирани източници и библиография:

АЛВАДЖИЕВ, Никола. Пловдивска хроника, Летера, Пловдив, 2000

АНГЕЛОВА, Пенка. Преподобният д-р Джеймс Ф. Кларк в Пловдив, В: Следите на словото. Юбилеен сборник в чест на проф. дфн Диана Иванова, Контекст, Пловдив, 2011

БИБЛИЯ сиреч книгите на Свещеното Писание на Вехтия и Новия Завет, Св. Синод на Българската църква, София, 1991

ГЕНОВ, Георги. Американският принос за възраждането на българщината, с особен оглед към личността на Илайс Ригс. В: Исторически архив, Година IV, кн. 11, 2005, допълнено издание

ЙОВЧЕВ, Илия. Дневни забележвания върху историята на Илия С. Йовчев за 1869-1875 г., Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив, 2007

ИЛЧЕВ Иван, Пламен МИТЕВ. Докосвания до Америка: (XIX-началото на XX век), Хемимонт, С., 2003

НЕДЯЛКОВА, Дани. Традиционни ценности и културни стереотипи, Фабер, В. Търново, 2003

НЕСТОРОВА, Татяна. Американските мисионери сред българите 1858-1912г , София, 1991

НИКОЛОВА, Юлия. Пловдив в техните спомени, Фондация „Балкански културен форум“, 2009

ПОСНОВ, Михаил. История на християнската църква, Т 1, Анубис, 1993

СЕМОВ, Марко. Българска народопсихология, Т 1, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1999

ТОДЕВ, Илия. Д–р Стоян Чомаков (1819-1893) живот, дело, потомци, Т 1, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2003

ЧИНКОВ, Никола. Пловдивски архитектурни хроники, Пловдив, 2002

ШАШКО Филип, Бети ГРИНБЕРГ, Румен ГЕНОВ. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001

[1]БИБЛИЯ сиреч книгите на Свещеното Писание на Вехтия и Новия Завет, Св. Синод на Българската църква, София, 1991, с. 1232.

[2] „Известният руски дореволюционен историк на Църквата, Михаил Е. Поснов (1873-1931), професор от начало в Киевската духовна академия (от 1913г.), а след емиграцията си в България през 1920 г. и професор в Богословския факултет на Софийски държавен университет, пише: „Ако светската, гражданската история има предвид земното, политическото, културно-просветното развитие на народите (човечеството), църковната история изразява стремлението на хората към вечната небесна цел – спасението на техните души.“ В: ПОСНОВ, Михаил. История на християнската църква, Т 1, Анубис, 1993, с. 3.

[3]„И първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни“. Деяния на Светите апостоли 11:26 б, В: СВ.СИНОД на Българската църква. Библия сиреч книгите на Свещеното Писание на Вехтия и Новия Завет, София, 1991, с. 1342

[4]По думите на един от най-известните американски мисионери в България, преподобния Джеймс Ф. Кларк: „проблемът, който трябваше да се решава тук, т.е. България, както и на всякъде другаде е как да се спасят душите, В: НЕСТОРОВА, Татяна. Американските мисионери сред българите 1858-1912г , София, 1991, с. 12-13.

[5] През 1817 г. АБЧД се установява на о. Малта, като постепенно формира мисия в Измир и достига Цариград в началото на 20-те години със свой постоянен представител-Х. Лийвс. Пред тях стои вече неимоверно трудната задача да преведат Светото Писание на 22 местни езика. В тясно взаимодействие с Руското библейско дружество, ръководено от Р. Пинкертон, изпратен от АБЧД, е установен контакт с българите в Бесарабия. Заедно с Б. Баркър, пълномощник за областите в Европейска Турция в 1823г. предприел познавателна обиколка на Балканите, английските протестанти уточняват своята дейност сред българите, давайки своя принос в църковно-просветното му възраждане и издаване на първия български превод на Новия Завет, В: ГЕНОВ, Георги. Американският принос за възраждането на българщината, с особен оглед към личността на Илайс Ригс. В: Исторически архив, Година IV, кн. 11, 2005, допълнено издание, с. 3.

[6] Пак там, с. 3.

[7] Пак там, с. 3-4.

[8] Пак там, с. 6.

[9]„Мъжете и жените, изпратени от Американския съвет, стремейки се да подчертават общото между протестантите и православието, имат един единствен модел на религиозно убеждение, в поведението си да поддържат индивидуален подход към местните жители, уверявайки ги в правотата на протестантското учение, като начин да се постигне високата цел на Евангелието-спасение душата на всеки индивид. На практика, това означава да се достигнат колкото е възможно повече българи и да се установят добри отношения с водачите им. Когато мисионерите се заселват в населено място, то се превръща в една от станциите на Съвета и обикновено те прекарват първата си година, изучавайки езика и запознаване със селището и неговите околности. Такъв е случая с Пловдив, Одрин, Стара Загора и София, където между 1858-1862г. се основават мисионерски станции. Обикновено мисионерите ходят в православните църкви и училищата, за да общуват с хората. В Пловдив дори посещават неделни служби в православната църква Св. Богородица. След като овладеят българския език достатъчно добре, те проповядват навсякъде , където могат да срещнат българи. Сред любимите им места за протестантски проповеди са кафенетата, в които по обичая си се събират българските мъже, В: НЕСТОРОВА, Татяна. Американските мисионери сред българите 1858-1912г , София, 1991, с. 15.

[10] ИЛЧЕВ Иван, Пламен МИТЕВ. Докосвания до Америка: (XIX-началото на XX век), Хемимонт, С., 2003, с. 36.

[11] НЕСТОРОВА, Татяна. Американските мисионери сред българите 1858-1912г , София, 1991, с. 6.

[12] ИЛЧЕВ Иван, Пламен МИТЕВ. Докосвания до Америка: (XIX-началото на XX век), Хемимонт, С., 2003, с. 67.

[13] ШАШКО Филип, Бети ГРИНБЕРГ, Румен ГЕНОВ. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001, с. 12-13.

[14] „Д-р Стоян Чомаков е крупна, спорна и слабо проучена фигура в епохата на Възраждането. Това означава още пренаписване историята на Църковния въпрос през 60-70 години на XIX век, тъй като двете теми почти съвпадат. В периода от 1861-1878г., когато д-р Чомаков е в Цариград, той играе ролята на мирски водач на борбата за отделна българска йерархия. Неговата голяма заслуга е, че съумява да принуди руската и турската политики да приложат спрямо Църковния въпрос националния принцип, в резултат на което през 1870г. е създадена Екзархията и на българите е признат статуса на милет (нация)“, В: ТОДЕВ, Илия. Д–р Стоян Чомаков (1819-1893) живот, дело, потомци, Т 1, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2003, с. 4.

[15] АНГЕЛОВА, Пенка. Преподобният д-р Джеймс Ф. Кларк в Пловдив, В: Следите на словото. Юбилеен сборник в чест на проф. дфн Диана Иванова, Контекст, Пловдив, 2011, с. 253-259.

[16] Пак там, с. 259.

[17] АНГЕЛОВА, Пенка. Преподобният д-р Джеймс Ф. Кларк в Пловдив, В: Следите на словото. Юбилеен сборник в чест на проф. дфн Диана Иванова, Контекст, Пловдив, 2011, с. 253-254.

[18] Джеймс Франклин Кларк (1832-1916г.) – завършва колежа „Амхърст“ и богословие в Андоверската теологична семинария. През 1858 г. е ръкоположен за свещеник от Конгрегационалистката църква. От следващата година е мисионер на Американския съвет на комисионерите на чуждестранните мисии в България, където прекарва останалата част от живота си и където умира.

[19] ШАШКО Филип, Бети ГРИНБЕРГ, Румен ГЕНОВ. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001, с. 79-80.

[20] Системата на обучение в училището, според учебната програма е:

„Първа година: Първи срок: граматика, аритметика, география практически лекции – как да мислим и учим, правилно разпределение на времето и т.н., изучаване на катехизис с текстове и доказателства., ежедневни уроци по Библия.

Втори срок: граматика, алгебра, съвременна история, практически лекции – грижа за здравето, цел в живота и др. Завършва с катехизис и уроци по Библия.

Втора година: Първи срок: геометрия, физиология, естествена история, философия, тълкуване на Библията, ежедневни уроци по Библия.

Втори срок: типография и тригонометрия, съчинение и разговор, лекции по химия, пее- не, тълкуване на Светото Писание.

Трета година: Първи срок: риторика, интелектуална философия, астрономия, тълкуване на Светото Писание, ежедневни уроци по Библия.

Втори срок: логика, църковна история, лекции по естествена история, геология и минералогия, съчинение и ораторско изкуство, уроци по Библия.

Четвърта година: Първи срок: етика, църковна история, систематично Богословие, теология, ежедневни уроци по Библия

Втори срок: систематично Богословие, теология, църковна риторика, ежедневни уроци по Библия.“ В: АНГЕЛОВА, Пенка. Преподобният д-р Джеймс Ф. Кларк в Пловдив, В: Следите на словото. Юбилеен сборник в чест на проф. дфн Диана Иванова, Контекст, Пловдив, 2011, с. 262.

[21] Пак там, с. 263.

[22] ШАШКО Филип, Бети ГРИНБЕРГ, Румен ГЕНОВ. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001, с. 70-71.

[23] Пак там , с. 47.

[24] 11 декември 1861г. Пловдив

[25] Пак там, с. 51-52.

[26] ШАШКО Филип, Бети ГРИНБЕРГ, Румен ГЕНОВ. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001, с. 73-74.

[27] Забележителна е историята на Илия С. Йовчев, ученик на Кларк и Мериам в Пловдивското протестантско училище. „Роден на 12 декември 1850 г. в Сливен. В края на 1868 г. осемнадесет годишното будно българче се озовава в Цариград, където попада под влиянието на видните протестантски мисионери, д-р Алберт Лонг и д-р Елайъс Ригс. Те го изпращат да учи в Пловдивското протестантско мисионерско училище-подготвящо проповедници, но и даващо много добро за времето си образование. През юли 1869г. училището е закрито и младежа се завръща в Цариград. За това закриване той пише в дневника си „Учителите като мислеха, че е по-добре парите що се разнасят за това училище да ги употребят за по-полезно нещо! Намислиха да го развалят, предложиха това и ха се реши за развала.“ Причините за закриването са по-други и остават извън погледа на младежа – това е острата реакция на пловдивските възрожденски дейци, първенци и православни духовници срещу протестантската ерес.“ В: ЙОВЧЕВ, Илия. Дневни забележвания върху историята на Илия С. Йовчев за 1869-1875 г., Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив, 2007, с. 9-11.

[28] АНГЕЛОВА, Пенка. Преподобният д-р Джеймс Ф. Кларк в Пловдив, В: Следите на словото. Юбилеен сборник в чест на проф. дфн Диана Иванова, Контекст, Пловдив, 2011, с. 266-267.

[29] ЧИНКОВ, Никола. Пловдивски архитектурни хроники, Пловдив, 2002, с. 25-29.

Comments