България в периодичното издание на Методистката църква
д-р Теол. Доний К. Донев

Годишният алманах на методистката църква „Евангелието във всички земи” (The Gospel in All Lands) за 1892 отново споменава България на стр. 32-24, но сам с частична статистическа информация, която за съжаление не дава почти никакви сведения за състоянието на българските протестантски църкви. Това става малко по-късно, на стр. 56, с кратко съобщение от епископ Уолдън който информира, че четирите големи методистки църкви в България, заедно с двете методистки училища в Свищов и Ловеч, преминават през период на ново съживление и успех в служението. На стр. 71 от същия брой, методистите в България са описани като „няколко” наред с тези на Малайзия и Корея. Алманахът също посочва, че шест мисионерски двойки (стр. 242) разположени в две мисионерски станции в България (стр. 337) са извършили 10 кръщения на деца (стр. 243).

Августовската част на изданието изненадва с документирането на едно твърде важно, но малко споменавано събитие, а имено сработването на Фердинанд с българските протестант: „Фердинанд, принц на България направи нещо, което му прави чест. Под неговата администрация, българските протестанти смеят да се надяват, че препятствията между България и Турция могат да бъдат преодолени”.

Подробен доклад за България е публикуван на стр. 379-381 от броя. Той включва детайлни геополитически характеристики на страната, описание на по-големите градове, структура на правителството и взаимоотношенията на България с Великите сили. Даден е и подробен списък на доктрините на Православната църква, вероятно преведен от догматичен катехизис или друго печатно издание.

Следва доклад за прогреса на методистките мисии в България направен от д-р Дж. К. Грийни, който съдържа анализ на влиянието на Русия в светлината на обединението на България и построяването на новата, модерна столица София. Докладът завършва със статистическа информация която показва, че Американският борд, разположен в Южна България, има няколко мисионера и членска маса от 940 човека, докато Методистката епископална църква (без специфицирано географско разположение) е представен от 10 мисионера, 128 члена и 48 кандидат члена. Статията е публикувана с две илюстрации, първата на български войници, а втората показваща розобер в Южна България.

Епископ Джойс завършва с думите: „Българите са много по-сърдечни към нас от когато и да е били преди. Имаме много добри общества там където имаме църковни сгради и можем да поканим хора; но те не идват в частни домове където държим проповеди, нито в наети зали. Имаме нужда от удобни църкви, където да събираме хората” (стр. 537).