Началото на Евангелска Петдесятна църква във В. Търново започва в далечната 1859 г., на Рождество Христово, като е положено от американския мисионер Д-р Алберт Лонг, заедно с група новопокръстени евангелски християни. Повече от столетие Евангелската църква, ръководена от всеотдайни, посветени и образовани български пастири, представлява от себе си един своеобразен духовен оазис в старата българска столица, където свещенослужители, миряни и приятели на църквата се изграждат духовно, и тъй са участвали в градежа на Царството на Бога, и са разпръсквали духовна светлина сред жителите на старопрестолния град.

1948 г. е преломна в историята на църквата, защото тогава нейните досегашни членове-методисти се присъединяват към Съюза на Евангелските петдесятни църкви в България. Причината за тази промяна е копнежът на малобройната след погромите на войната група за по-активен и по-задълбочен духовен живот. Вярващите: Илия и Райна Георгиеви, Кирил и Златка Тасеви, Христо Моллов и др., с готовност приемат петдесятното кръщение. След като става невъзможно вярващите да се събират по-нататък в Методисткия молитвен дом, обществото от вярващи се премества на ул. “Кольо Гайтанджията” № 10, гдето Илия Георгиев (заможен търговец) отваря дома си за богослужения, и наскоро след това напълно предоставя първия етаж от дома си за молитвен дом на Евангелската църква и така до 1991 г., когато църквата започна да наема големи зали. Първият пастир на новосформираната Петдесятна църква е Илия Георгиев, когото сме запомнили като авторитетен Божий служител, отличаващ се със семпло и разбираемо проповядване, но най-вече с необикновената му проницателност и прозорливост. Умението му да съветва бе неповторимо. Съпругата му Райна Георгиева бе образец на пастирска жена, пълна със смирение, търпеливост, всеотдайна любов и съчувствително сърце. По негово време църквата достига ок. 30 души членство. Активни дякони по това време са Христо Димитров, отличаващ се с необикновено проникновение в съкровения смисъл на Св. Писание, и Димитър Райков. П-р Ил. Георгиев почина през 1975 г.

Около 1965 г. по решение на Върховния Съвет на СЕПЦ и по причина на пенсионирането на бр. Ил. Георгиев, за пастир на църквата е избран п-р Георги Тодоров, роден в с. Обединение, В. Търновско и следвал Висшето търговско училище в гр. Свищов. С идването на п-р Г. Тодоров започва нова страница в живота на църквата. Бидейки много контактен и успешен благовестител, той способства за привличането на доста нови хора в църквата. П-р Г. Тодоров обича да посещава присъюзните църкви, гдето е запомнен от неговото поколение със свежо проповядване, изпъстрено с живи и актуални примери. Той бе в състояние да цитира наизуст всички използвани от него библейски стихове, както и да цитира по памет мисли и афоризми от известни личности, с което разнообразяваше и без това живото си слово. Високо ерудиран, интелигентен проповедник, извор на свеж и безобиден хумор, истински приятел на млади и стари, пълен с простителност, п-р Г. Тодоров много бързо се превръща в един от най-обичаните български пастири. Той има голяма заслуга за изпращане в чужбина на популярни и търсени духовни четива, които по-късно се връщаха нелегално, разможени в хилядни тиражи. За съжаление той стана жертва на скалъпен съдебен фарс през 1979 г., след който бе изпратен в Ловешкия затвор, от който излезе през 1981 г. Той почина през 1984 г. Погребението му се превърна в своеобразен митинг-евангелизация. По времето на п-р Г. Тодоров са ръкоположени за дякони Мире Лесов и Димитър Маринов Митев, който е назначен за помощник на Г. Тодоров на 1 януари 1979 г. Съпругата на п-р Г. Тодоров, Веска Тодорова ще запомним като незаменима пастирска съпруга. Събитията около арестуването на бр. Г. Тодоров и шумния съдебен процес овакантиха амвона на църквата. Бр. Димитър Митев оглави временно църквата, а на 10 февруари 1980 г. след направен избор с тайно гласуване и голямо мнозинство бе поставен за ръководител на църквата. По това време тя бе достигнала членство ок. 45 души. Времето на ръководството на бр. Д. Митев е време, когато се поставя началото на организирана младежка дейност в църквата, както и на детско неделно училище. Пак той организира функционирането на църковна библиотека, която има многоброен и разнообразен книжен фонд. По негово настояване и поради настъпилото съживление през 1982-1983 г. в църквата започва мащабен ремонт, чрез който седящите места от 45 се увеличават до 100. Пръв помощник на ръководителя става новоръкоположеният дякон Илия Маринов от Ст. Загора, отличаващ се с неподкупна християнска съвест и изключително чувство за справедливост.

През 1985 г. Д. Митев е ръкоположен за пастир и е избран за член на Съюзното Ръководство на СЕПЦ. Ок. 1987 г. той инициира закупуването и на втория етаж на църковната сграда, въпреки забраната църквите да купуват и да продават, тъй като те само фактически съществуват в България. П-р Д. Митев осъществява посещения в населени места около В. Търново, напр. Елена, Дебелец, Килифарево, Г. Оряховица, Севлиево и др., където започват да функционират домашни групи, превърнали се след промените през 1989 г. в самостоятелни църкви. Той се отличава с изявен организаторски талант. Още на първите семинари за пастири на СЕПЦ той е поканен да чете лекции, напр.: „Дисциплина в църквата”, „История на християнската църква” и „Основни доктрини на църквата”. Автор е на няколко християнски книги, напр., на компилативния труд “Обяснена Библия”, и “Произход на Библията”, “Евангелизмът”, “За свещенството”, „Избрани проповеди” – т.1 и др. От 1992 г. до 1994 г. той преподава в Библейския институт в гр. Русе, като чете лекции по История на Християнската Църква, Библейска география, Произход на Библията. От 1994 г. и до днес той преподава същите дисциплини в библейски училища “Вижън”. П-р Д. Митев е задълбочен библейски учител, познавач на основните доктрини на Божието Слово и много добър църковен историк, като познанията си по историята на Петдесятното движение в България той е черпил от живи извори, като П-р Георги Чернев, с. Донка Кинарева, П-р Емануил Манолов, П-р Ангел Динов и особено П-р Йончо Дрянов. През 1990 г. той заминава да учи в Библейски институт на Петдесятния Съюз в Германия, където получава диплома за висше богословско образование, и заради многобройните му публикации на християнски теми е произведен в магистър по богословие. Престоят на п-р Д. Митев в Германия допринася голяма материална полза за делото Божие в България. Така например със спомоществувателството на доведени от него германски мисии са построени молитвени домове за църквите във В. Търново, Г. Оряховица, Елена, П. Тръмбеш, а също е помогнато на църквите в Плевен, Димитровград, Перник, Берковица и др., и в продължение на доста време е спонсорирано сп. “Благовестител”. Съпругата на пастира Дора Маринова се отличава с радостно и право сърце и бидейки пълна с духовна динамика и жизненост, тя е вдъхновител на пастира в цялостната му дейност. Двамата са отличен музикален дует, познат и желан в много църкви. По времето на Д. Митев са ръкоположени още дякони, напр. Христо Благинов, Марин Райков, Радослав Корфонозов, Митко Трифонов, Петър Димов, Никола Станев, Марин Митев, Ангел Ламбев, Мартин Стоянов, Николай Танов, Васил Тенджерков и др. Понастоящем църквата наброява ок. 175 редовни членове.

През 1994 г. църквата закупи някогашния хотел „Златна Добруджа”, като напълно пригоди сградата за молитвен дом. Този дом е средище за различни форми на църковния живот, като: детско неделно училище, младежки общения и конференции, курсове и семинари за съработници и църковни служители, обучение на новоповярвали, културна и музикална дейност и др. Вярващите от църквата обичат общението в домашни групи и да бъдат активни и в молитвените групи. Екипи от църквата посещават редовно местния затвор, където упражняват благотворно влияние върху мнозина лишени от свобода, а също така и местния дом за стари хора, където носят радост и кураж на хората в преклонна възраст. Самарянската група при църквата, съставена от посветени и всеотдайни вярващи, носи утеха и душегрижие на нуждаещи се, болни и самотни християни. Името “Филаделфия” бе възприето след 1989 г. То е библейско и означава “братска обич”, с което членовете на църквата се самозадължават да живеят в мир, любов и разбирателство помежду си. Защото Сам Спасителят е рекъл: “По това ще ви познаят, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си”. Нашата цел като Евангелска църква е вярващите в църквата да открият дарбите си и да ги употребят за разпространяване на Евангелието сред съгражданите ни. Тази важна задача Бог вменява не само на нас, а и на всички християнски църкви в града ни. Защото „…нивата е побеляла вече за жътва, а работниците са малко…”