Zaplishniд-р Теол. Доний К. Донев

На 15 август 1930г., десетилетие след първото им мисионерско пътуване в България, сем. Заплишни са спонсорирани от Асамблеи на Бога в САЩ за нова мисия. Както десет години по-рано, пътуването им започва в Ню Йорк с парахода „Сатурн” и продължава 17 дни. Следва престой в Пирея където изчакват параход за Истанбул. От там с влак семейство Заплишни пристигат в родния на Олга Заплишна Бургас на 2 септември 1930г. Международните пътнически превози през България по т.нар. магистрална железопътна линия Виена – Будапеща – Белград – София – Истанбул съществуват от 1889г. И прехвърлянето от Истанбул с влак, а не по вода както се приема традиционно, е вероятно по същия маршрут, който използват при първото си пристигане с групата на Иван Воронаев през 1920г.

Докато за първото пътуване на Дионисий и Олга Заплишни до България знаем съвсем малко, то тяхната втора мисия десетилетие по-късно е подробно документирана. Затова спомага официалното ръкополагане на Дионисий Заплишни като служител на американските Асамблеи на Бога през 1926г., което става и главната причина за драстичната промяна в модела на тяхното мисионерско служение. Тази нова посветеност на „деноминационното дело” изисква подробни доклади на служението, редовно координиране с централата в Спрингфийлд и финансова отчетност не само към спонсориращата организация и към индивидуалните спонсори на второто мисионерско пътуване.

Според изпратените доклади, само два дни след пристигането на сем. Заплишни в Бургас, наскоро основания от п-р Николай Николов СЕПЦ прави годишно събор на 4-7 септември във Варна. Сем. Заплишни присъстват на събора и проведения на 8-13 септ. 1930г. библейски курс. В продължение на няколко дни п-р Николов, П. Рахнев и Заплишни поучават и проповядват по три пъти на ден събраните служители и гости.

Според Протоколната книга на Изпълнителната комисия при Общия съвет на Евангелските петдесятни църкви в България, общия септемврийски събор е в средата на общо седем тежки и отговорни събрания на комисията през 1930г. Първите няколко месеца от годината включват отделяне на групата на Иван Брошовски в Ямбол, дейността на новосъздадената в Чикаго Източноевропейска и Руска мисия с европейската й централа в Гданск и гостуването на директора мисията, Свенсон, в България. В същия период, СЕПЦ приет в структурата на Обединени евангелски църкви (ОЕЦ). Събранията на комисията след общия събор през септември разглеждат новия Библейския институт в Гданск, посещението на А. Б. Линдгрен в България, предупреждения към църквите в Сливен, Пловдив и Варна и финансирането на фонд „Пътуващи работници”.

Несъмнено, дейността на комисията при СЕПЦ през 1930г. надминава като активност всички предни, а и доста от следващите години. Предвид заплануваното заминаване на Николай Николов, спешното преструктуриране на организацията в кратки срокове установява Заплишни като негов заместник в България.  Този етап в историята на СЕПЦ обобщава чисто организационната мисия на Николай Николов в България и причината на второто изпращане на Заплишни.

Вероятно имено по тези причини, това второ пътуване е подробно документирано в не само в автобиографията и служителско досие на Заплишни, а и в периодичната му кореспонденция му с различни американски издания, които излизат на английски и руски език. Тази отчетна форма на служение не остава незабелязана от старите петдесятни вярващи в България, които помнят един друг п-р Заплишни. За тях Дионисий и Олга са еталон за строга и безкомпромисна пуританска духовност върху която е положена основата на българското петдесятничество през 1920г.

Ivan Voronaev Bulgarian Jubilee Edition 2015
За поръчки: ИК „Игъл-2001“ тел. (086) 821 522

За това и бързо разставящи петдесятни общества в първото десетилетие на петдесятната история на България непреклонно отказват членство в СЕПЦ с думите на пророк Исая „Да не наречете съюз всичко, което тия люде наричат съюз, И да не се боите от това, от което те се боят, Нито да се плашите!” (Ис. 8:12). А опитите на Заплишни да ги въдвори в новата организацията са посрещнати с напомнянето на неговите собствени думи от първото му пътуване в България: „Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет!” (Гал. 1:8).

Век след тези събития, можем само да съжаляваме, че финансовите отчети на Воронаев, Заплишни и Николай Николов не са били публично оповестени в един по-ранен период. Както са например разходите на Асамблеи на Бога по спасяването на децата на Воронаеви от сталинова Русия. Тези финансови документи трасират едно друго измерение на служението в което духовност и посвещение, спонсорство и църковна политика, едни след други взимат превес в своята сложна и преплетена роля в изковаването на основите на ново организирания Съюз на евангелските петдесятни църкви в България. Дали тази църковна парадигма е била просто наследена от техните наследници, или успешно променена и реформирана, може единствено да покаже една нова и публична прозрачност във финансови отчети на деноминациите.